— Извинявай, а? — рязко просъска тя и той потръпна от омразата в гласа й. — Защо дойде тук, след като ме обичаш? Защо реши да ме използваш? Не, ти не обичаш мен, обичаш единствено себе си!
Уъртингтън зашеметено мълчеше.
— Нямаше къде другаде да ида — промълви най-сетне той. — В същото време отчаяно се надявах, че ще проявиш някакви чувства към мен…
— Не те искам тук! — изкрещя Мейла. — Колко пъти трябва да ти го повторя? Ти не означаваш нищо за мен! НИЩО, разбираш ли?
Рязко се извърна от него, а Уъртингтън погледна гърба й с натежали от мъка очи. Господи, сигурно е прекрасно да прегърнеш такава жена, отчаяно си помисли той.
— Бихме могли да се измъкнем заедно — тихо каза той. — Защо не дойдеш с мен в Швейцария? Власт ще направи паспорт и за теб, бихме могли да пътуваме като съпрузи… А когато стиснем Женева, сама ще решиш дали да останеш при мен, или да търсиш късмета си другаде.
— Никъде няма да ходя! — рязко се извърна тя. — И вече не съм агент на никого! Ще бъда в пълна безопасност, ако благоволиш да изчезнеш, разбира се!
— Агентът никога не е в безопасност. Това може да стане само ако дойдеш с мен в Женева!
— О, престани! — повиши глас тя и Уъртингтън притеснено си помисли за съседите. — Защо не вземеш да се махнеш?
— По-добре е да видим какво остави тук Брукмън — рече той.
— Не! Нищо няма да пипаш!
— Може да е нещо, което заплашва живота ти! Не познаваш Дори! Трябва да видим какво е!
Мейла си пое дъх и замълча, а той пристъпи към дървения ангел и бавно започна да развинтва главата му.
Гърланд слезе от автобуса, който отвеждаше заминаващите пътници в залата за обработка на багажа. Хари Мос го чакаше.
— Здрасти — рече му той. — Ето ти билета. Ела да ти предадем багажа, а после ще поговорим.
Гърланд свали охлузения си куфар от автобуса и го последва към гишетата. Предадоха го на служителя и се отправиха към близката скамейка. Мос извади от джоба на каубойската си риза сгънат на две плик.
— Това е адресът — рече той. — Парите са във вътрешността на един дървен ангел. — Информацията беше получил от Дори едва предната вечер, когато в щаба на ЦРУ беше пристигнала кодираната телеграма на Брукмън. — Проста работа. Главата се развинтва. След три дни, в събота, имаш запазено място за обратния полет… Ще те чакам тук.
— За това, последното, мога да се обзаложа! — кисело се усмихна Гърланд, после прочете адреса, който не му говореше абсолютно нищо. — Дървен ангел ли каза?
— Да. Изправен е в левия ъгъл на стаята. Няма начин да не го забележиш.
— Живее ли някой там? — попита Гърланд и прибра адреса в портфейла си.
— Не знам, но е напълно възможно… Жилищната криза в Прага е доста голяма, ще се оправиш на място… — Мос му хвърли един изпълнен с подозрение поглед и добави: — Надявам се, че няма да ти хрумне да изчезнеш и с моя дял!
— Нещо друго относно апартамента?
— Няма портиер, ще трябва да се качваш пеш до четвъртия етаж — започна Мос, цитирайки дума по дума информацията, която беше получил от Дори. — Ключалката е проста, трябва само да провериш дали вътре няма някой…
Гърланд замислено се почеса по врата. Всичко изглеждаше прекалено лесно, но в крайна сметка нищо не губеше.
— Добре… — промърмори той. — А пари за текущите разноски?
Мос бръкна в джоба си и с нежелание му подаде пачка банкноти.
— Хиляда франка, не можах да събера повече — въздъхна той. — Внимавай и не ги пръскай всичките!
Гърланд сложи парите в портфейла си. Миг по-късно по радиоуредбата съобщиха, че пътниците за полет 714 до Прага трябва да се насочат към изход номер осем.
— Е, тръгвам — рече той и се изправи на крака. — Недей да припадаш, ако не се видим в събота. Нещо може да се обърка.
— Нищо няма да се обърка — отвърна Мос и тръгна да го изпрати до ескалатора. — В събота ще бъда тук!
Гърланд подаде бордната си карта на служителя при ескалатора, махна с ръка и изтича нагоре.
Петнайсет минути по-късно вече се качваше по стълбичката, която водеше в туристическия салон на големия каравел. Стюардесата запърха с мигли насреща му и той я възнагради с очарователната си усмивка. Имаше способността да се превръща в любимец на стюардесите и изобщо не се учуди, когато, малко след излитането, момичето се наведе над ухото му и прошепна, че в първа класа е почти празно.