Трамваят най-сетне се появи и с дрънчене спря на спирката. Тълпата се втурна напред. Беше немислимо да си намери място за сядане и Уъртингтън се оказа плътно притиснат до някакъв старец, който подозрително го огледа и отмести очи. Прекалено английският му вид винаги предизвикваше подозрение у местните жители, но той отдавна беше свикнал с това. Оглеждаха го с любопитство навсякъде — по улиците, в хотелите и ресторантите. Знаеха, че с тези безлични дрехи не може да бъде турист, и именно това предизвикваше недоумението им. Откакто се беше заселил в Прага, Уъртингтън беше обект на постоянно и непресъхващо подозрение.
Слезе на площада пред общината. Мина с бърза крачка край прочутата часовникова кула, построена през XV век. Пред нея вече се събираха туристи, за да наблюдават появата на дванайсетте апостола, които се въртяха в кръг на всеки кръгъл час. Вдигна глава и хвърли кратък поглед на Смъртта с коса в ръце, която след миг щеше да удари гонга. Това го подсети, че няма време, и отново забърза напред. Сви по една тясна уличка, от двете страни на която се издигаха реставрирани, но въпреки това мрачни барокови сгради. Хлътна в малко дворче и се обърна да огледа тротоара зад себе си. Към него бавно се приближаваше някаква старица, която здраво стискаше дръжката на бастунчето си. Други минувачи нямаше. Той се насочи навътре в дворчето, заобикаляйки покрит с мъх и отдавна престанал да действа шадраван. Хвърли още един поглед зад гърба си и хлътна в тесен, неосветен вход. Пое нагоре по паянтовото дървено стълбище, стигна таванския етаж и, леко задъхан, прекоси дълъг и тъмен коридор. Ослуша се още веднъж, после натисна звънеца до една охлузена врата.
Отвътре долетя шум на стъпки, пъхна се ключ в ключалката и вратата се отвори.
При вида на Мейла Рейд винаги изпитваше вълнение. Влюби се в нея още след първата им среща, но така и не посмя да й разкрие чувствата си. От поведението й разбираше, че тя го приема просто като човек, който й предава определена информация, нещо като пощальон и толкоз. Това негово убеждение се потвърди и сега, когато срещна хладния й поглед под учудено повдигнатите вежди.
— О, здравейте — рече тя. — Какво търсите тук?
Уъртингтън пристъпи в просторната мансарда, остави куфара на пода, после свали шапката и шлифера си. Очите му не изпускаха лицето на момичето, което затвори вратата и се облегна притеснено на нея.
Мейла Рейд беше на двайсет и осем години, родена в Прага от баща чех и майка американка. Баща й бил екзекутиран по време на революцията, а майка й починала преди около три години от рак. Останало само, момичето се издържаше, при това доста добре, като певица в нощния клуб „Алхамбра“. Гласът й не беше кой знае какво, но с помощта на микрофона доставяше съвсем задоволително забавление на непретенциозните туристи. Към скромния си талант съумяваше да добави необходимата доза чувственост и американските туристи я харесваха. Нейните умения се подкрепяха от властите, тъй като носеха допълнителна печалба в долари. Вече две години пееше в този клуб, без да пропуска нито една нощ.
С ръст малко над средния и гарвановочерна коса, тя беше привлекателна, без да е красива. Скулите й бяха високи, очите — теменужени, устата й — пълна и добре очертана. Издълженият тънък нос беше игриво извит и това й придаваше закачлив вид. Най-голяма придобивка обаче беше тялото й: едри гърди над тънък и гъвкав кръст, приятно закръглен ханш и дълги чувствени бедра. Именно него гледаха туристите по време на изпълненията й в бара и може би точно заради него не обръщаха внимание на скромния й талант.
Преди две години беше вербувана от едни от агентите на Дори. Макар и средно интелигентна, тя очевидно не успя да си даде сметка на какви опасности се подлага, приемайки да работи за ЦРУ. Агентът беше забелязал това и съвестно го отрази в рапорта си. Момичето беше яростен противник на ограниченията, налагани от комунизма, и за нея беше съвсем естествено да приеме предложението. Работата й не беше нищо особено — просто приемаше информацията на Уъртингтън и я предаваше нататък по веригата, без да има представа нито кой е той, нито в каква обстановка работи. На три пъти през последните две години тя беше предоставила жизненоважна информация на ЦРУ, но, естествено, нямаше никаква представа за нея. В централата отбелязаха тези нейни постижения, макар да продължаваха да я третират като обикновена пощенска кутия. Дори отдавна я считаше за най-добрата си агентка в Чехословакия — факт, който би предизвикал дълбокото й смайване, ако можеше да го научи отнякъде.