Уиндъм каза:
— Вие знаете много добре, че на моята възраст и с този крак… — той положи длан върху неподвижното си коляно, — аз не съм в състояние да извърша подобно нещо, колкото и да ми се иска.
— Ах, да — каза Стюарт, — и аз самият съм сакат в ръцете, както твърди Полиоркетис. Това ни спасява. А какви недъзи имат останалите?
— Слушайте! — извика Портър. — За какво е всичко това? Как би могъл човек да се вмъкне през дюзите? Ами ако клоросите ги използват, докато някой от нас е там?
— Е, Портър, въпрос на шанс. Точно това е вълнуващото.
— Но той ще се свари като рак в черупката си.
— Хубав образ, но неточен. Газовият поток ще действа съвсем кратко време, може би една или две секунди и изолацията на скафандъра ще издържи толкова. Освен това, струята се изхвърля навън с няколкостотин мили в секунда, така че ще бъдеш издухан далеч от кораба, преди газовете да успеят дори да те затоплят. Всъщност ще бъдеш издухан на порядъчно много мили далеч в пространството, след което ще си напълно извън обсега на клоросите. Разбира се, няма да имаш възможност да се върнеш на кораба.
Портър обилно се потеше.
— Не си ме изплашил и за минута, Стюарт.
— Не съм ли? Значи предлагаш да отидеш? Сигурен ли си, че си обмислил какво означава да си изхвърлен в космоса? Ще бъдеш съвсем сам, както знаеш. Наистина съвсем сам. Газовата струя вероятно ще те е оставила да се въртиш или премяташ с хубава скорост. Няма да усещаш това. Ще ти се струва, че си неподвижен. Но всички звезди ще се въртят и въртят около теб, сякаш са само резки в небето. После отоплителната ти система ще се изтощи, кислородът ти ще свърши и много бавно ще умреш. Ще имаш много време за мислене. Или, ако бързаш, ще можеш да разхерметизираш скафандъра си. Това също няма да е приятно. Виждал съм лицата на мъже, на които при злополука им се е скъсал скафандъра, и гледката е доста ужасна. Но ще бъде поне по-бързо. Тогава…
Портър се обърна и се отдалечи с несигурна крачка.
Стюарт небрежно каза:
— Героична постъпка — първи път. Няма предложения до този момент.
Полиоркетис загорвори и дрезгавият му глас загрубяваше думите:
— Продължавай да плямпаш, мистър Голяма уста. Само продължавай да дрънкаш този празен варел. Съвсем скоро ще получиш шут в зъбите. Едно момче тук май вече гори от желание да те ритне, а, мистър Портър?
Погледът на Портър към Стюарт потвърди верността на подмятанията на Полиоркетис.
— Тогава ти, Полиоркетис? — каза Стюарт. — Ти си смелчагата с големите юмруци. Искаш ли да ти помогна да си сложиш скафандъра?
— Смяташ ли, че към теб ще се обърна, ако имам нужда от помощ?
— Ами ти, Льоблан?
Малдият човек се отдръпна.
— Дори не и за да се върнеш при Маргарет?
— Мулен?
— Ами… аз ще опитам.
— Вие какво?
— Казах, че да, ще опитам. В края на краищата, идеята е моя.
Стюарт изглеждаше зашеметен.
— Сериозно ли говорите? Защо?
Мулен сви устни.
— Защото никой друг няма да го направи.
— Но това не е основание. Особено за вас.
Мулен сви рамене.
Зад Стюарт издрънча изпусната консерва. Уиндъм се втурна към тях.
Той каза:
— Наистина ли възнамерявате да отидете, Мулен?
— Да.
— В такъв случай, дявол да го вземе, позволете ми да ви стисна ръката. Харесвате ми. Вие сте един… един землянин, за бога. Направете това и, победител или загинал, аз ще разнасям славата ви.
Мулен стеснително си издърпа ръката от здравата хватка.
А Стюарт се видя в чудо. Бе изпаднал в съвсем необичайно положение. Всъщност, бе изпаднал в най-необичайното за него положение.
Нямаше какво да каже.
Напрежението спадна. Потиснатостта и разочарованието се бяха поразсеяли, заменени от вълнението на заговора. Дори Полиоркетис опипваше скафандрите и коментираше лаконично и дрезгаво кой смята за подходящ.
Мулен се сблъска с цяла камара проблеми. Скафандърът висеше съвсем хлабаво около него, дори и след затягането на всички закопчалки. Вече беше готов, оставаше да се завинти само шлема. Той наведе глава.
Стюарт държеше шлема с усилие. Той беше тежък и артиплазмените му ръце не го захващаха добре.
— Най-добре си почешете носа, ако ви сърби — каза той. — Това е последната ви възможност за известно време.
Той не добави: „Може би завинаги“, но си го помисли.
Мулен каза безстрастно:
— Мисля, че няма да е зле да нося и резервна кислородна бутилка.
— Да, наистина.
— С контролен вентил?
Стюарт кимна.
— Досещам се за какво мислите. Ако действително бъдете издухан далече от кораба, бихте могли да се опитате да го догоните, като използвате бутилката за реактивен двигател.