Глава шеста
Разговорът, който двете приятелки водиха една сутрин във Водната зала на осмия или деветия ден от запознанството си, разкрива изключително силната привързаност между тях, породена от присъщата им деликатност, благоразумие, оригинално мислене и литературен вкус.
Бяха се уговорили да се срещнат. Изабела пристигна почти с цели пет минути преди приятелката си и съвсем естествено първите й думи към нея бяха:
— Скъпа моя, какво се случи, та толкова закъсня? Чакам те цяла вечност!
— Господи, така ли? Много съжалявам, наистина мислех, че съм съвсем навреме. Та часът е точно един. Надявам се, че не съм те накарала да стоиш дълго сама?
— О, най-малко десет дълги столетия! Сигурна съм, че съм тук вече половин час. Нека отидем да седнем в отсрещния край на залата и да се позабавляваме. Имам да ти казвам сто неща. Първо, ужасно се страхувах, че ще завали тази сутрин, точно когато се канех да изляза. Изглеждаше, че времето определено отива на дъжд, а това би ме накарало да умра от мъка. Да знаеш, току-що видях най-хубавата шапка, която можеш да си представиш, на една витрина на Милсъм Стрийт. Много прилича на твоята, само че панделките й не са зелени, a coquelicot14. Страшно ми се прииска да я имам. Мила Катрин, а ти с какво се занимава тази сутрин? Продължи ли да четеш „Удолфо“?
— Да, започнах да чета веднага, щом се събудих, и стигнах до черното покривало15.
— Наистина ли? Чудесно! За нищо на света няма да ти кажа какво има под него. Не изгаряш ли от любопитство да узнаеш?
— Иска ли питане! Какво ли би могло да бъде? Не, не ми казвай, в никакъв случай не ми казвай! Знам, че навярно е скелет, сигурно скелетът на Лорентина. Тази книга направо ме очарова. Иска ми се цял живот да я чета. Вярвай ми, че ако нямах уговорка да се видя с тебе, не бих се откъснала от нея за нищо на света.
— Прекрасна моя! Зная колко много съм ти задължена. След като свършиш „Удолфо“, ще прочетем заедно „Италианецът“16. Съставила съм за тебе един списък с още десет или дванадесет книги като тези.
— Наистина ли? Толкова се радвам! Кои са те?
— Веднага ще ти прочета заглавията, тук са, в бележника ми. Ето — „Замъкът във Волфенбах“, „Клермон“, „Тайнствените предупреждения“, „Магът от Черната гора“, „Среднощна камбана“, „Сирачето от Рейн“ и „Ужасни мистерии“17. Засега тези стигат.
15
В „Мистериите на Удолфо“ от Ан Радклиф (1764–1823) героинята припада, след като повдига черно покривало, скриващо голяма картина. Чак в третата глава отзад напред читателят разбира, че под покривалото се намира не скелетът на лейди Лорентини (Джейн Остин пише Лорентина), а восъчна фигура, облечена в погребални одежди и проядена от червеи
17
Списък на готически романи, чиито точни заглавия са следните: „Замъкът във Волфенбах“ (1793) от г-жа Парсънс. „Клермон“ (1798) от Регина Мария Рош. „Тайнственото предупреждение“ (1796) от г-жа Парсънс. „Магът или приказка за Черната гора“ (1794) от Лоренц Фламенберг, превод от немски. „Среднощна камбана“ (1798) от Франсис Латом. „Сирачето от Рейн“ (1798) от г-жа Слийт. „Ужасни мистерии“ (1796) от маркиз Грос, превод от немски