— О, майко, как я караш? — запита той, силно разтърсвайки ръката й. — Къде намери тази смахната шапка, с която изглеждаш като дърта вещица? Това е Морланд. Дошли сме да прекараме няколко дни с тебе, така че трябва да ни намериш две хубави легла някъде наблизо.
Изглежда този поздрав удовлетвори всички най-нежни желания на майчиното сърце, защото мисис Торп го посрещна с радост и възторжена любов. Равностоен дял братска нежност получиха и по-малките сестри. Торп запита всяка от тях как я кара и обяви, че и двете изглеждат страшно грозни.
Тези обноски не се харесаха на Катрин, но той бе приятел на Джеймс и брат на Изабела. Върху преценката й повлияха също и уверенията на Изабела, когато само двете отидоха да видят новата шапка, че Джон я намира за най-очарователното момиче на света, както и неговата покана да танцуват заедно същата вечер. Да беше по-възрастна или по-суетна, подобни атаки вероятно нямаше да я впечатлят, но когато младост и скромност се обединят, само изключително устойчивият разум не би се повлиял от сладостта да те нарекат най-очарователното момиче на света и да те поканят на танц толкова отрано. Ето защо, когато след прекарания у семейство Торп час вратата се затвори зад тръгналите към квартирата на мистър Алън брат и сестра, и Джеймс запита: „Е, Катрин, хареса ли ти приятеля ми Торп?“, тя не отговори „Никак не ми хареса“, както вероятно би направила, ако ги нямаше ласкателствата и приятелските връзки. Вместо това без колебание каза: „Много ми хареса, изглежда доста приятен“.
— Той е най-добродушното същество на света. Дърдори малко повече, но според мене това допада на жените. А харесват ли ти останалите членове на семейството?
— Извънредно много, особено Изабела.
— Радвам се да го чуя. Тя е точно този тип млада жена, с която бих желал да се сближиш. Притежава здрав разум и е напълно естествена и дружелюбна. Винаги съм искал да се запознаеш с нея и тя, изглежда, доста те обича. Изказа се най-похвално за тебе, а похвалата на момиче като мис Торп е нещо, с което дори ти, Катрин — и той улови с обич ръката й, — можеш да се гордееш.
— Действително се гордея. Безкрайно я обичам и ми е много приятно да разбера, че ти също я харесваш. Почти не беше споменал за нея, когато ми писа след посещението си у тях.
— Защото мислех, че скоро ще те видя лично. Надявам се, че ще прекарваш доста време заедно с нея, докато си в Бат. Тя е много дружелюбно момиче! Така дълбоко прониква в нещата! Цялото й семейство много я обича, очевидно е любимката им. А и в курорт като този сигурно я харесват, нали?
— Според мене, наистина много я харесват. Мистър Алън я счита за най-хубавото момиче в Бат.
— Не се съмнявам, че мисли така, а аз не познавам по-добър ценител на хубостта от мистър Алън. Излишно е да те питам дали си щастлива тук, скъпа Катрин, защото в присъствието на приятелка като Изабела Торп не би могло да бъде друго. Сигурен съм, че и семейство Алън са много внимателни към тебе.
— Така е. Никога не съм била толкова щастлива. Сега, когато и ти дойде, ще бъде още по-хубаво. Колко мило от твоя страна да изминеш цялото това разстояние, само за да ме видиш.
Джеймс прие този израз на благодарност и се оправда пред съвестта си, че не го отхвърли, като отговори напълно искрено:
— Катрин, аз действително много те обичам.
По-нататък ги занимаваха главно въпроси и разкази за останалите братя и сестри, за това какво са постигнали по-големите и как растат по-малките и други семейни работи. Само Джеймс направи едно малко отклонение. Той хвали мис Торп по целия път до Пълтни Стрийт, където мистър и мисис Алън ги посрещнаха много любезно. Мистър Алън покани Джеймс да вечеря с тях, а мисис Алън го призова да познае колко струват новият й маншон и наметка и да оцени достойнствата им. Вече поет ангажимент в Едгарс Билдингс попречи на Морланд да приеме поканата на домакина и го принуди да си тръгне веднага, след като бе удовлетворил молбите на стопанката. Уточниха часа, в който двете компании трябваше да се срещнат в Осмоъгълната зала и Катрин остана да се наслаждава на страниците на „Удолфо“ с възбудено от трескав страх въображение. Тя беше безразлична към всякакви светски тревоги около тоалети и вечери и абсолютно неспособна да облекчи безпокойството на мисис Алън, породено от закъснението на шивачката. Забрави дори да се порадва на воля на собственото си щастие, че толкова отрано са я поканили на танц.