— Предполагам, господине, че не съжалявате, задето сте се върнали. Това място е за млади хора, макар че и за другите никак не е зле. Когато мистър Алън заговори колко много му е омръзнало тук, аз го уверявам, че не бива да се оплаква, защото градът е доста приятен и е много по-добре да прекараме тук този скучен сезон, отколкото у дома. Казвам му, че направо има късмет, че го изпратиха да лекува здравето си в Бат.
— Надявам се, госпожо, че мистър Алън няма как да не хареса града, когато усети, че той му е донесъл подобрение.
— Благодаря ви, господине. Не се съмнявам, че ще го хареса. Един наш съсед, д-р Скинър, дойде да поправи здравето си тук миналата година и си замина доста напълнял.
— Навярно това е много насърчаващо обстоятелство.
— Да, господине, д-р Скинър и семейството му прекараха тук три месеца, затова аз увещавам мистър Алън да не бърза да си заминаваме.
Тук ги прекъсна мисис Торп, която помоли мисис Алън малко да се отмести, за да направят място на мис Тилни и мисис Хюз да седнат, тъй като са се съгласили да се присъединят към компанията им. Двете дами бяха настанени, а мистър Тилни продължи да стои пред тях. След като помисли няколко минути, той покани Катрин да танцуват. Този толкова приятен жест причини жестока мъка на дамата. Тя му отказа със съжаление, което изглеждаше твърде неподправено и ако появилият се Торп бе избързал само с една минута, вероятно би сметнал, че страданието й е прекалено силно. Небрежният начин, по който отбеляза, че я накарал да чака, изобщо не я примири поне донякъде с отредената й участ. Подробните му разкази по време на танците за конете и кучетата на приятеля, с когото току-що се бе разделил, и за предложената размяна на териери също не я заинтересуваха толкова, че да престане да хвърля чести погледи към онази част на залата, в която се намираше мистър Тилни. Скъпата й Изабела, на която особено копнееше да покаже този мъж, не се виждаше никъде. Беше невъзможно да се срещнат при изпълнението на фигурите — намираха се в различни групи. Катрин бе разделена от цялата си компания и откъсната от всички познати. Страданията я зачестиха едно след друго и от цялото положение тя извлече полезната поука, че една млада дама не се издига непременно в очите на света, нито пък се забавлява по-добре, когато отива на бал, предварително поканена на танц. От тези поучителни размишления внезапно я откъсна докосване по рамото. Тя се обърна и видя мисис Хюз, застанала непосредствено зад нея, заедно с мис Тилни и един господин.
— Извинете, мис Морланд — каза тя, — за безцеремонността, но не мога никъде да открия мис Торп, а мисис Торп бе убедена, че не бихте имали нищо против тази млада дама да се включи в танца до вас.
Мисис Хюз не би могла да отправи молбата си към друго момиче в тази зала, което с такава радост да е готово да направи нещо за мис Тилни. Младите дами бяха представени една на друга. Мис Тилни оцени по достойнство проявената добрина, мис Морланд омаловажи жеста с истинската деликатност на щедрите души, а мисис Хюз, доволна, че така удачно е намерила място на младата си повереница, се върна при компанията.
Мис Тилни имаше стройна фигура, хубаво лице и много дружелюбно изражение. Външният й вид, макар лишен от подчертаната претенциозност и биещата на очи елегантност на мис Торп, излъчваше повече истинска изтънченост. В обноските й прозираха разсъдливост и добро възпитание. Тя не беше нито много стеснителна, нито престорено открита. Млада и чаровна, очевидно бе способна да се яви на бал, без да се стреми да привлече вниманието на всички мъже върху себе си и без да показва преувеличени чувства на екзалтирана радост или безкрайно раздразнение по повод на всяка дребна случка. Катрин, притегляна едновременно от външността и родствената й връзка с мистър Тилни, имаше огромно желание да я опознае по-отблизо и охотно казваше всичко, което успяваше да измисли и намираше смелост и възможност да изрече. Ала пречките, изправящи се на пътя на всяко твърде бързо сближаване, не им позволиха да отидат по-далече от най-повърхностно запознанство. Те се осведомиха взаимно колко много им харесва Бат, колко ги възхищават неговите сгради и околности, дали рисуват, свирят или пеят и дали обичат ездата.
Едва бяха приключили първите два танца, когато вярната Изабела нежно хвана ръката на Катрин и в много приповдигнато настроение възкликна:
— Най-после те открих! Скъпа моя, търся те вече цял час! Какво те накара да се включиш в тази група, когато знаеше, че аз съм в другата? Без тебе се чувствах много нещастна.