— Скъпа Изабела, нима беше възможно да стигна до тебе? Та аз дори не можех да видя къде си!
— И аз повтарях същото на брат ти през цялото време, но той не искаше да ми повярва. Идете и вижте къде е тя, мистър Морланд, казвах аз, но напразно, той не помръдна нито крачка. Не беше ли така, мистър Морланд? Но вие, мъжете, винаги сте били безкрайно мързеливи. Ще се учудиш, Катрин, ако разбереш колко му се карах. Знаеш, че изобщо не се церемоня с подобни хора.
— Виж онази млада дама с белите мъниста в косите си — прошепна Катрин, като дръпна Изабела настрана от Джеймс. — Това е сестрата на мистър Тилни.
— О, небеса! Наистина ли? Какво прелестно момиче! Не съм виждала друга, която наполовина да може да се мери с нея по хубост. А къде е неотразимият й брат? В залата ли е? Бързо ми го покажи! Умирам от нетърпение да го видя. Мистър Морланд, не бива да слушате. Не говорим за вас.
— За какво толкова си шепнете? Какво има?
— Ето, знаех си, вие, мъжете, сте неудържимо любопитни. А се говори за любопитството на жените! Говорим за лични неща. Но бъдете уверен, че не ви се полага да знаете каквото и да е по този въпрос.
— И мислите, че това ще ме успокои?
— Е, кълна се, никога не съм виждала друг като вас. Какво значение може да има за вас какво си говорим? Може би обсъждаме вас, затова бих ви посъветвала да не слушате, в противен случай е възможно да чуете нещо не съвсем приятно.
В потока на тези банални фрази първоначалната тема бе изцяло забравена. Катрин беше съгласна известно време да говорят за друго, но не можа да избегне лекото учудване, когато Изабела напълно забрави за нетърпеливото си желание да види мистър Тилни. Оркестърът засвири нова мелодия и Джеймс искаше да отведе красивата си партньорка, но тя се възпротиви:
— Казвам ви, мистър Морланд — възкликна тя, — че няма да направя такова нещо за нищо на света. Как можете така да ме ядосвате? Само си представи, скъпа Катрин, какво иска брат ти от мене. Той желае отново да танцувам с него, макар да му казвам, че това е неприлично и изцяло против правилата. Ще накараме целия град да говори за нас, ако не си намерим нови партньори.
— Кълна се — отговори Морланд, — че на тези светски увеселения много двойки не се разделят след първите танци.
— Нищо подобно, как можете да говорите така! Но когато вие, мъжете, искате да постигнете своето, не се съобразявате с нищо. Мила Катрин, ела ми на помощ, убеди брат си, че желанието му е абсолютно неосъществимо. Кажи му, че направо ще бъдеш възмутена от подобна моя постъпка.
— Не, няма, но ако смяташ, че е нередно, много по-добре ще бъде да си намерите нови партньори.
— Ето — извика Изабела, — чувате какво казва сестра ви, но не се вслушвате в думите й. Добре, помнете, че вината няма да е моя, ако възбудим клюкарския дух у всички възрастни дами в Бат. Ела, скъпа Катрин, за Бога, и ме поддържай.
И те двамата се отдалечиха, за да заемат предишните си места сред танцуващите. Междувременно, Джон Торп отново беше изчезнал. Катрин, която през цялото време желаеше да даде възможност на мистър Тилни да повтори приятната покана, така поласкала я първия път, си проправи път към мисис Алън и мисис Торп с възможно най-голяма бързина, като се надяваше той да е още при тях. Надеждата се оказа безполезна и изведнъж й се стори напълно безпочвена.
— Е, мила — обърна се към нея мисис Торп, нетърпелива да чуе похвала за сина си, — надявам се, че танцувахте с приятен партньор.
— Много приятен, госпожо.
— Радвам се да го чуя. Джон е очарователно занимателен, не намирате ли?
— Срещна ли мистър Тилни, скъпа? — попита мисис Алън.
Не, къде е той?
— Току-що беше тук и каза, че му е омръзнало да се чуди какво да прави и е решил да потанцува. Помислих, че ще те покани, ако те срещне.
— Къде ли би могъл да бъде? — каза Катрин и се огледа наоколо, но много скоро го видя, повел една млада дама към танцуващите.
— О, той си е намерил партньорка. Щеше ми се да те покани — забеляза мисис Алън и след кратко мълчание добави: — Той е много приятен млад мъж.
— Наистина е такъв, мисис Алън — каза самодоволно мисис Торп. — Трябва да кажа, въпреки че съм му майка, че той е най-приятният млад мъж на света.
Този неуместен отговор би останал неразбираем за мнозина, но той не обърка мисис Алън, защото тя се замисли само за момент и прошепна на Катрин:
— Предполагам, тя мисли, че говорех за сина й.
Катрин беше разочарована и ядосана. Изглежда само за секунди се бе разминала с желания обект. Този извод не я предразположи да отговори много благосклонно на Джон Торп, който скоро след това се появи, за да й каже: