Мисис Морланд беше много добра жена и искаше да види децата си израснали като достойни хора във всяко едно отношение, само че времето й беше толкова плътно запълнено с раждания и учене на по-малките, че големите й дъщери бяха оставени да се оправят както намерят за добре. При подобно отношение, няма защо да се учудваме, че Катрин, която по природа не носеше в себе си нищо възвишено и драматично, на четиринадесетгодишна възраст предпочиташе крикета, бейзбола, ездата и скитането в гората пред книгите, или поне пред онези с поучително съдържание. Иначе тя нямаше абсолютно нищо против четиво, от което не е необходимо да се извлича някакво полезно знание и което има занимателен сюжет, без нравоучителни разсъждения. Между петнадесетата и седемнадесетата си година, обаче, Катрин вече се подготвяше да стане героиня. Четеше всички произведения, които трябва да четат героините, за да обогатят паметта си с нужните цитати — безкрайно полезни и утешителни в превратностите на изпълнения им със събития живот.
От Поуп тя се научи да порицава онези, които:
От Грей разбра, че:
Томпсън й разкри:
А от Шекспир тя доби огромен запас от знания, между които, че:
А
Влюбената млада жена пък винаги изглежда така:
Да, Катрин се бе усъвършенствала достатъчно, а и в много други области бе напреднала изключително много. Вярно, че не можеше да пише сонети, но имаше воля да ги чете. Ясно беше, че няма никаква вероятност да хвърли в екстаз всички гости, като им изпълни на пианото композирана от самата нея прелюдия, но пък можеше да слуша как другите свирят, почти без да се отегчава. Най-слабото й място бе неумението да борави с молива — Катрин до такава степен нямаше понятие от рисуване, че не би могла да опита дори да скицира профила на своя любим, та, както се полага, той да я изненада в това й занимание. В това отношение тя отчайващо не успяваше да мери ръст с истинските героини. Засега не осъзнаваше собствената си непълноценност, защото нямаше любим, чийто портрет да поиска да нарисува. Катрин бе достигнала седемнадесет годишна възраст, без да срещне нито един симпатичен младеж, който да събуди нейните чувства, без да разпали у никого истинска страст и дори без да предизвика нечие възхищение, което да не е все пак прекалено умерено и преходно. Това наистина бе твърде странно. По правило, обаче, странните неща могат да се обяснят, ако справедливо се потърси причината им. В околността нямаше нито един лорд — къде ти, нямаше дори баронет. Сред познатите им не се намираше дори и едно семейство, отгледало и дало средства за препитание на случайно подхвърлено пред вратата им момченце, нямаше дори един млад мъж с неизвестен произход. Баща й нямаше храненик, а най-богатият земевладелец в енорията беше бездетен.
Когато, обаче, една млада дама е създадена да бъде героиня, дори четиридесет скучни семейства, живеещи наоколо, не могат да й попречат. Нещо непременно ще се случи и ще изпречи героя на пътя й. И то се случи.
На мистър Алън, собственик на по-голямата част от имотите около Фулъртън, селото в Уилтшър, където живееха семейство Морланд, бяха препоръчали да отиде в Бат8, за да лекува подаграта си. Съпругата му, добродушна жена, която много обичаше мисис Морланд и вероятно съзнаваше, че ако приключенията не идват при една млада дама в собственото й село, тя трябва да ги търси навън, покани Катрин да замине с тях. Мистър и мисис Морланд преливаха от съгласие, а Катрин — от щастие.
Глава втора
За да стане по-ясен на читателя характерът на Катрин Морланд, в случай че следващите страници не успеят да му създадат исканата представа, към казаното вече за физическите и умствените дарби, които притежаваше героинята, преди да бъде тласната към всички трудности и опасности на шестседмично пребиваване в Бат, може да се добави, че сърцето й бе обичливо, нравът й ведър и открит, без следа от надутост или превземки, а обноските подсказваха, че съвсем наскоро се бе освободила от сковаността и стеснителността на малко девойче. Имаше приятна външност, а когато тенът й беше свеж — изглеждаше хубава. А съзнанието й бе почти толкова чисто и неосведомено, колкото обикновено е съзнанието на всяко седемнадесетгодишно момиче.
4
Цитат от „Елегия в памет на една нещастна дама“ от Александър Поуп (1688–1744) — английски поет, най-яркият представител на английския класицизъм
5
Цитат (неточен) от „Елегия, написана в селското гробище“ от Томас Грей (1716–1771), английски поет, един от предвестниците на романтичното направление в Англия
6
Цитат (неточен) от „Годишни времена“ („Пролет“) на Джеймс Томпсън (1700–1748), английски и шотландски поет
7
Цитати от Шекспир (1564–1616): „Отело“, 3 (3), превод Л. Огнянов; „Мяра според мяра“, 3 (1), превод В. Петров; „Дванадесета нощ“, 2 (4), превод Б. Дановски
8
Бат — град в Югозападна Англия, известен с минералните си извори; прочут курорт през XVIII век