— Е, мис Морланд, предполагам, че двамата трябва да станем и пак да поскачаме малко.
— О, не, много съм ви признателна, но двата ни танца свършиха, освен това съм много изморена и не смятам да танцувам повече.
— Така ли? Тогава да се поразходим и да се посмеем на някои хора. Елате с мене и ще ви покажа четирите най-смахнати личности в тази зала — двете ми по-малки сестри и техните партньори.
Катрин отново се извини и отказа. Накрая той отиде да се посмее на сестрите си сам. Останалата част от вечерта й се стори много отегчителна. По време на чая мистър Тилни бе откъснат от компанията им, тъй като се присъедини към познатите на своята партньорка. Мис Тилни остана с тях, но седеше далече от нея, а Джеймс и Изабела бяха така погълнати от разговора помежду си, че приятелката й не намери време за повече от една усмивка, едно ръкостискане и едно „скъпа Катрин“.
Глава девета
Събитията от вечерта караха Катрин да се чувства все по-нещастна. Това пролича и от нейното поведение. Най-напред, докато още се намираше в балната зала, страданието й се прояви като общо недоволство от всички наоколо и бързо доведе до тягостна досада и неудържимо желание да се прибере вкъщи. Когато пристигна на Пълтни Стрийт, то се превърна в пристъп на изключителен глад, а когато той бе удовлетворен — в най-искрен копнеж да си легне. Това бе крайната точка на нейното отчаяние. Веднага потъна в дълбок сън, продължил девет часа, от който се пробуди напълно възстановена, в отлично настроение, с нови надежди и нови планове. Първото й и най-съкровено желание бе да задълбочи приятелството си с мис Тилни, а първото й решение — да я потърси във Водната зала по обяд. Във Водната зала имаше най-голяма възможност да се срещне една новопристигнала в Бат. Катрин вече бе открила, че това здание помага да се разкрие женското съвършенство и две млади дами да успеят да се сближат. То така приятно предразполагаше към поверяване на тайни и безгранично доверие, че тя имаше всички основания да очаква, че ще намери нова приятелка между неговите стени. И така, планът й за сутринта бе готов и след закуска тя можа спокойно да продължи да чете книгата си, твърдо решена да не става от мястото си и да не прекъсва заниманието си, докато часовникът не удари един. Вече беше свикнала с обстановката, затова забележките и възклицанията на мисис Алън никак не я безпокояха. Добрата жена, поради липса на идеи и способност да мисли, не можеше нито да проведе продължителен разговор, нито да остане за миг напълно мълчалива. Докато работеше, тя не бе в състояние да не коментира на глас, независимо дали имаше кой да й отговаря, че е загубила иглата си, скъсал се е конецът, чула е шум от карета на улицата или е забелязала петно на роклята си. Към пладне, около дванадесет часа и половина, силно хлопане я накара бързо да се приближи до прозореца и да съобщи на Катрин, че два открити кабриолета чакат пред входа, като в първия седи само един прислужник, а във втория брат й, който вози мис Торп. За повече информация не й достигна времето, защото Джон Торп изтича по стълбите и извика високо:
— Е, мис Морланд, ето ме и мене. Отдавна ли чакате? Не можахме да дойдем по-рано, на този стар мошеник, майсторът, му бе потребна цяла вечност, за да намери нещо, в което човек да може да се качи. Аз лично се обзалагам на десет хиляди срещу едно, че тези коли ще грохнат, преди да сме стигнали до края на улицата. Как сте, мисис Алън? Балът снощи бе страшен, нали? Хайде, мис Морланд, побързайте, защото останалите умират от нетърпение да тръгваме. Много им се ще час по-скоро да се преобърнат.
— Какво искате да кажете? — запита Катрин. — Къде отивате всички?
— Отивате! Ама вие да не сте забравили нашата уговорка? Не се ли разбрахме заедно да се поразходим с кола тази сутрин? Ама и памет имате! Отиваме до Клейвъртън Даун.
— Спомням си, че говорихме за нещо подобно — отвърна Катрин, като гледаше към мисис Алън, за да разбере нейното мнение, — но аз всъщност не ви очаквах.
— Не сте ме очаквали! Хубава работа! А щяхте да вдигнете шум до небесата, ако не бях дошъл.
Мълчаливата молба на Катрин към по-възрастната й приятелка не даде никакъв резултат. Мисис Алън, у която отсъствуваше какъвто и да е навик да се изразява без думи, даже не подозираше, че другите се опитват да го правят. Така че Катрин, почувствала в този момент, че желанието й да види отново мис Тилни търпи отлагане в полза на разходката с кабриолет и убедена, че няма нищо неприлично в излизането с мистър Торп, щом Изабела също идва, возена от Джеймс, трябваше да заговори по-ясно.