Колкото и да не бе свикнала да преценява самостоятелно и колкото и смътни да бяха общите й представи за истинския мъж, докато понасяше тези излияния, породени от безгранично самодоволство, Катрин не успя изцяло да потисне съмнението, че Торп може би не е особено приятен човек. Това бе дръзко предположение, защото той беше брат на Изабела, а Джеймс я беше уверил, че обноските му ще допаднат на нейния пол. Въпреки това, крайното отегчение от неговото присъствие, което я изпълни, преди да са прекарали заедно и час, се задълбочаваше все повече. И това я принуди, макар и отчасти, да не се поддава напълно на тези силни аргументи и да се разколебае в увереността си, че компанията му й доставя удоволствие.
Пред вратата на мисис Алън Изабела бе неописуемо учудена, когато разбра, че времето много е напреднало и тя не може да се отбие при приятелката си. Минаваше три часа! Това бе необяснимо, невероятно, невъзможно! Изабела не искаше да вярва на собствения си часовник, нито на часовниците на брат си и прислужника. Накрая Морланд извади своя часовник и потвърди факта. Да се съмнява сега би било също толкова необяснимо, невероятно и невъзможно. Така че само можеше да твърди, отново и отново, че никога досега два часа и половина не са изминавали толкова бързо и призова Катрин да я подкрепи. Катрин не беше способна да изрече лъжа, дори за да угоди на Изабела, но на последната бе спестено нещастието да чуе несъгласието на приятелката си, защото не изчака отговора. Собствените й чувства изцяло я бяха погълнали. Щом разбра, че е принудена да си отиде право вкъщи, обзе я безкрайно отчаяние. Беше изминала цяла вечност, откакто беше разговаряла само за минута със скъпата си Катрин, и въпреки че имаше да й казва хиляди неща, струваше й се, че никога повече няма да се видят. Така, с усмивка, изразяваща невероятно страдание, и смеещи се очи, пълни с безкрайно тъга, тя се сбогува с приятелката си и си замина.
Катрин установи, че мисис Алън току-що се е прибрала след претоварената си от безделие сутрин. Отправи към Катрин незабавен поздрав:
— А, мила, ето те и тебе. — Тази истина, която Катрин нямаше нито склонност, нито сили да оспори, бе последвана от думите: — Надявам се, че ти е било приятно да подишаш чист въздух?
— Да, госпожо, денят не би могъл да бъде по-хубав.
— Същото каза мисис Торп. Тя бе много доволна, че сте излезли всички заедно.
— Значи, видяхте мисис Торп?
— Да, веднага щом ти излезе, аз отидох във Водната зала и там я срещнах. Доста си поговорихме. Тя казва, че е било невъзможно да се намери телешко месо на пазара тази сутрин. Количеството му било необичайно оскъдно.
— Видяхте ли други наши познати?
— Да, решихме да пообиколим Полумесеца и там срещнахме мисис Хюз, а заедно с нея вървяха мистър и мис Тилни.
— Наистина ли? Говорихте ли с тях?
— Да, разхождахме се покрай Полумесеца около половин час. Мис Тилни бе облечена в много красива муселинена рокля на точки и това, което чувам, ме кара да мисля, че винаги се облича изключително изискано. Мисис Хюз ми говори надълго за тяхното семейство.
— И какво ви каза?
— О, наистина много неща. Тя почти не говори за друго.
— Каза ли ви от кой край на Глостършър са?
— Каза, но сега не мога да си спомня. Те са много любезни и богати хора. Мисис Тилни е била мис Дръмънд по баща и съученичка на мисис Хюз. Мис Дръмънд имала огромно състояние. Когато се омъжила, баща й й дал зестра от двадесет хиляди лири и отделно пет хиляди, за да си купи булчинска премяна. Мисис Хюз видяла всички дрехи, когато ги донасяли от магазина.
— А мистър и мисис Тилни в Бат ли са?
— Да, мисля, че са тук, но не съм много сигурна. Сега си спомням — май двамата са умрели, поне майката. Да, убедена съм, че мисис Тилни не е жива, защото мисис Хюз ми каза, че мистър Дръмънд дал на дъщеря си прекрасен комплект от перлени бижута в деня на сватбата, които сега принадлежат на мис Тилни, защото били определени за нея след смъртта на майка й.