Катрин влезе в къщата прекалено развълнувана, за да е в състояние да види или каже нещо смислено и когато генералът я призова да си даде мнението, оказа се, че тя почти не бе забелязала какво има в стаята, където стоеше. Като се огледа, тя в същия миг осъзна, че се намира в най-уютната стая на света, но бе прекалена предпазлива, за да го каже, и студенината й разочарова генерала.
— Ние не наричаме това хубава къща — каза той. — Ние не я сравняваме с Фулъртън или Нортангър. Ние смятаме, че това е просто един пасторски дом, малък и строен без замах, признавам, но приличен и удобен за обитаване. Общо взето, той не стои по-долу от повечето подобни сгради. Или с други думи, смятам, че малко са останалите пасторски домове в Англия, които да са наполовина толкова хубави. Могат обаче да се направят подобрения. Изобщо не съм мислил да твърдя обратното. Всяко разумно нещо е добре дошло, например може би направата на арка, макар че, между нас казано, нищо не предизвиква отвращението ми повече от една неуместно стъкмена арка.
Катрин не чу достатъчно от това слово, за да го разбере или да се обиди. Хенри обаче започна усърдно да подхвърля и поддържа други теми за разговор, а в същото време прислугата внесе пълен поднос със закуски. Генералът възвърна самодоволния си вид, а Катрин — обичайното си ведро настроение.
Въпросната стая бе просторна, с удобни размери и красиво обзаведена като трапезария. По-късно, на път за градината, на Катрин показаха най-напред малка стая, принадлежаща на стопанина на дома и много старателно подредена за случая. След това влязоха в бъдещата гостна, чиито вид, макар и без мебели, очарова Катрин достатъчно, та дори и генералът да се почувства удовлетворен. Това бе стая с красива форма, с прозорци, достигащи до пода, през които се откриваше приятна гледка, макар и само на зелени поляни. В този момент Катрин изрази възхищението си така, както го почувства — с цялото си искрено простодушие.
— О, защо не мебелирате тази стая, мистър Тилни? Колко жалко, че не е обзаведена! Това е най-хубавата стая, която някога съм виждала, най-хубавата стая на света!
— Убеден съм — каза генералът с най-доволна усмивка, — че тя съвсем скоро ще бъде мебелирана. Чака се само някоя дама с добър вкус да си даде съветите си.
— О, ако къщата беше моя, никога не бих прекарвала времето си в друга стая. Каква разкошна къщичка има там сред дърветата — при това ябълкови дървета! Това е най-хубавата къщичка, която съм виждала!
— Вие я харесвате, вие одобрявате тя да стои там. Това е достатъчно. Хенри, да не забравиш да поговориш за това с Робинсън. Къщичката трябва да остане.
Този комплимент накара Катрин рязко да се опомни и веднага да млъкне. И макар че генералът подчертано поиска да разбере какъв преобладаващ цвят би избрала за тапетите, завесите и гоблените, не можа да изтръгне от нея дори подобие на мнение. Въздействието на новата обстановка и свежият въздух й помогна да се отърси от смущаващите я асоциации. Така че, когато достигнаха до декоративната част на градината — алея, обикаляща около една ливада, върху която Хенри бе започнал да упражнява таланта си преди около половин година, Катрин значително бе възстановила спокойствието си и успя да я прецени като по-хубава от всяка друга декоративна градина, която беше виждала в богатия си живот, въпреки че в нея нямаше нито един храст, по-висок от зелената пейка в ъгъла.
Те бавно се разходиха из другите ливади и през част от селото, посетиха конюшнята, за да видят някои подобрения, поиграха си с няколко сладки малки кученца, които току-що бяха проходили и забавно залитаха, когато неусетно стана четири часа. Катрин си мислеше, че няма още три. В четири трябваше да обядват, а в шест да потеглят обратно. Никога денят не се бе изнизвал тъй неусетно!