Винаги твоя и т.н.
Прозрачната хитрост, с която бе пропито това писмо, не можа да заблуди дори Катрин. Още от самото начало я поразиха непоследователността, противоречията и фалшът. Тя се срамуваше от Изабела, срамуваше се, че някога я беше обичала. Сегашните уверения на Изабела в привързаност изглеждаха толкова отблъскващи, колкото празнословни бяха и извиненията. „Да пиша на Джеймс от нейно име! Не, Джеймс повече никога няма да чуе пред него да се споменава името на Изабела!“
Когато Хенри се върна от Удстън, тя обяви пред него и пред Елинор, че брат им е в безопасност и искрено им честити избавлението от сродяване с Изабела, като междувременно им прочете най-впечатляващите пасажи от писмото. Накрая възкликна:
— Дотук с Изабела и нашето приятелство! Тя положително ме смята за кръгла глупачка, за да ми напише подобно писмо. Все пак, благодарение на него аз опознах по-добре характера й, отколкото тя моя. Сега виждам какво е целяла. Тя е суетна кокетка, чиито кроежи не са успели. Смятам, че никога не е ценяла нито Джеймс, нито мене и по-добре изобщо да не се бях запознавала с нея.
— Съвсем скоро ще ви се струва, че никога не сте я познавали — каза Хенри.
— Има още едно нещо, което не мога да разбера. Ясно е, че тя е имала планове относно капитан Тилни, които не са се осъществили, но не разбирам какви са били неговите намерения през цялото това време. Защо е трябвало да й обръща толкова голямо внимание, че да я накара да развали годежа с брат ми, а после да напусне скоростно града?
— Не бих могъл убедително да оправдая подбудите на Фредерик такива, каквито ги виждам. И той като мис Торп е податлив на уловките на суетата, но основната разлика между двамата е, че той има по-трезв ум и досега не е позволил те да му навредят. Ако следствието от поведението му не го оправдава във вашите очи, по-добре да не търсим причината.
— В такъв случай, вие предполагате, че той никога не я е обичал истински?
— Убеден съм в това.
— И само се е преструвал, за да се развлича? Хенри кимна с глава в знак на съгласие.
— Е, тогава трябва да кажа, че изобщо не го харесвам. Въпреки че случилото се за нас беше за добро, изобщо не го харесвам. В случая не е причинил кой знае каква вреда, защото не мисля, че Изабела е в състояние да обича. Но да предположим, че я бе накарал безумно да се влюби в него, тогава?
— Тогава най-напред трябва да предположим, че Изабела е в състояние да обича и следователно, че е много по-различна личност. Но в такъв случай и отношението към нея би било твърде различно.
— Вие съвсем правилно заставате на страната на брат си.
— А ако вие бяхте застанала на страната на вашия брат, нямаше толкова да се разстройвате заради разочарованието на мис Торп. Но съзнанието ви е изкривено от вродения ви принцип за безусловна почтеност и следователно не допуска хладнокръвни разсъждения за семейни пристрастия или желание за мъст.
Този комплимент премахна горчилката у Катрин. Не беше възможно Фредерик да бъде непростимо виновен, щом Хенри се държеше толкова мило. Тя реши да не отговаря на писмото на Изабела и се опита напълно да го забрави.
Глава двадесет и осма
Наскоро след това се разбра, че генералът трябва да замине за една седмица в Лондон. Той напусна Нортангър с искрено съжаление за всеки пропуснат час, който би могъл да прекара в компанията на мис Морланд и настойчиво заръча на децата си в негово отсъствие основната им цел да бъде осигуряването на нейните удобства и забавления. Заминаването му позволи на Катрин за първи път от собствен опит да се убеди, че загубата понякога може да се превърне в печалба. Времето им минаваше щастливо, всяко занимание бе доброволно, всеки смях — от сърце, всяко сядане на масата — съпроводено с усещане за лекота и веселие. Разхождаха се където и когато поискат и бяха пълни господари на деня, удоволствията и почивката си. Катрин напълно осъзна какви ограничения е налагало присъствието на генерала и бе дълбоко благодарна за сегашната им свобода далече от него. Безгрижната и весела атмосфера я караше с всеки ден да заобича все повече дома и домакините и ако не бяха опасенията, че скоро поради приличие щеше да й се наложи да напусне това място и че може би приятелите й не й отвръщаха със същата любов, тя щеше да живее в постоянно щастие. Беше започнала четвъртата седмица от нейното посещение, която щеше да превали, когато се върне генералът и може би гостуването след това щеше да заприлича на натрапничество. Тези размишления неизменно причиняваха болка на Катрин и в желанието си час по-скоро да снеме бремето им от съзнанието си, тя реши незабавно да поговори с Елинор. Беше си наумила да подхвърли идеята, че вече трябва да си заминава и начинът, по който Елинор я възприемеше, щеше да й подскаже какво да прави по нататък.