В този момент на Катрин й се стори, че чува стъпките й по коридора и се заслуша дали не приближават, но всичко тънеше в пълна тишина. Тъкмо си помисли, че й се е счуло, когато шум от придвижване към вратата й я накара да трепне. Сякаш някой опипваше рамката и след секунда леко движение на бравата показа, че нечия ръка е легнала върху нея. Катрин малко потрепери при мисълта, че някой се прокрадва така предпазливо, но решена повече никога да не се поддава на дребни поводи за тревога или да подлъгана да става жертва на развихреното си въображение, тя тихо пристъпи напред и отвори вратата. Там бе застанала самата Елинор. Катрин се успокои, но само за миг, защото страните на Елинор бяха пребледнели и тя изглеждаше много възбудена. Тя явно възнамеряваше да влезе, но с усилие прекрачи прага и трябваше да направи още по-голямо усилие, за да заговори. Катрин предположи, че безпокойствието й има някаква връзка с капитан Тилни и можеше да изрази съпричастие единствено с мълчанието си. Накара Елинор да седне, разтри слепоочията й с лавандулова вода и се наведе над нея с ласкава загриженост.
— Скъпа моя Катрин, вие не трябва… Вие наистина не трябва — бяха първите свързани думи на Елинор. — Аз съм съвсем добре. Вашата сърдечност ме съсипва… не мога да я понеса… та аз съм дошла при вас с такова поръчение!
— Поръчение?! За мене?!
— Как да ви кажа? О, как да ви кажа!
Ново предположение изведнъж проблесна в ума на Катрин и пребледняла като приятелката си, тя възкликна:
— Пристигнало е съобщение от Удстън!
— Не е това, което мислите — отвърна Елинор, като я наблюдаваше с най-дълбоко състрадание. — Не е от Удстън. От самия ми баща е…
Гласът й пресекна и тя сведе очи, когато спомена за баща си. Неговото неочаквано завръщане само по себе си бе достатъчно, за да накара сърцето на Катрин да се свие и в продължение на няколко мига тя не можеше да предположи какво по-лошо има да чуе. Тя мълчеше, а Елинор се опитваше да се овладее и да заговори по-смело, но след малко продължи с все така наведен поглед:
— Вие сте прекалено добра, за да си помислите нещо лошо за мене заради ролята, която съм длъжна да изиграя. Всъщност идвам с най-голямо нежелание да съобщя своята вест. След всичко, случило се напоследък, след като тъй неотдавна уредихме въпроса с гостуването ви и аз толкова се радвах, толкова ви бях благодарна! Надявах се да останете още дълги седмици тук… Как сега да ви кажа, че не приемаме вашата любезност, че за радостта, която вашето присъствие ни достави, ние се отплащаме с… Думите ми изневеряват… Скъпа Катрин, трябва да се разделим. Баща ми си е спомнил, че по-рано е поел друго обещание, и цялото ни семейство ще отпътува в понеделник. Отиваме на гости у лорд Лонгтаун, близо до Херифорд, за две седмици. Обясненията и извиненията са еднакво невъзможни. Нямам думи нито за едното, нито за другото.
— Скъпа Елинор — възкликна Катрин, като направи всичко възможно, за да потисне чувствата си. — Не се разстройвате толкова. Първото обещание има предимство пред второто. Много, много съжалявам, че трябва да се разделим, при това тъй скоро, но не се обиждам. Знаете, че мога да прекратя гостуването си тук по всяко време, пък и се надявам вие да дойдете у дома. След като се върнете от имението на този лорд, можете ли да ни посетите във Фулъртън?
— Няма да съм в състояние, Катрин.
— Тогава елате, когато можете.
Елинор не отговори. Мислите на Катрин се върнаха към един друг въпрос, който сега по-непосредствено я занимаваше, и тя добави, разсъждавайки на глас:
— Понеделник, още понеделник и вие всички заминавате. Е, аз съм сигурна, че… аз ще мога да се сбогувам все пак. Та нали не е необходимо да тръгвам преди вас. Наистина, не се разстройвайте, Елинор, спокойно мога да си отида и в понеделник. Няма значение, че не съм уведомила баща си и майка си. Предполагам, че генералът ще изпрати с мене един прислужник, който да ме придружи до средата на пътя, а след това скоро ще стигна до Солзбъри, откъдето до вкъщи е само девет мили.
— О, Катрин, ако нещата бяха уредени така, донякъде щеше да е по-поносимо, макар и подобно елементарно внимание не би било и половината от онова, което заслужавате. Само че… как да ви го кажа… Определен е денят за вашето заминаване. Утре. Дори не можете да изберете часа, защото пощенската кола е поръчана и ще бъде тук в седем, освен това няма да ви бъде предложен прислужник.