— Колко поразително мис Морланд прилича на брат си!
— Тя е направо негово копие! — възкликна майка й и всички повториха думите й два-три пъти:
— Веднага трябваше да се досетим, че му е сестра.
За момент Катрин се изненада, но когато мисис Торп и дъщерите й започнаха да разказват историята на запознанството си с мистър Джеймс Морланд, тя си спомни, че най-големият й брат неотдавна се бе сприятелил с младеж на име Торп, който учеше в същия колеж и последната седмица от коледната ваканция бе прекарал на гости у семейството му край Лондон.
След като всичко бе обяснено, трите мис Торп казаха много любезни думи за желанието си да се запознаят по-отблизо с Катрин, споделиха дори, че вече се смятат приятелки, заради приятелството между братята им. Тя изслуша всичко с удоволствие и отговори с всички мили изрази, за които можа да се сети. Като първо доказателство за приятелски отношения, скоро бе поканена да се разходи под ръка с най-голямата мис Торп из залата. Катрин бе доволна, че се увеличават познатите й в Бат и докато говореше с нея, почти забрави мистър Тилни. Приятелството със сигурност е най-добрият балсам за болките, причинени от любовни разочарования.
Разговорът им се насочи към теми, чието свободно обсъждане обикновено допринася много за укрепването на внезапно възникнало приятелство между две млади дами — дрехи, балове, флиртове и смахнати хора. Мис Торп бе с четири години по-голяма от мис Морланд и най-малко четири пъти по-добре осведомена, което й даваше подчертано преимущество при обсъждането на тези въпроси. Тя можеше да сравни баловете в Бат с баловете в Тънбридж и модата в Бат с модата в Лондон, да промени понятията на най-новата си приятелка за много от тънкостите на подбраното с вкус облекло, да открие само по една усмивка флирта между дама и джентълмен и да съзре някоя смахната личност в най-гъстата тълпа. Тези способности бяха напълно нови за Катрин и събуждаха у нея силно възхищение. Уважението, което, естествено, предизвикваха, може би щяха да попречат на близостта между двете, ако непосредствените обноски и жизнерадостта на мис Торп, както и често изразяваното задоволство от тяхното запознанство не размиваха всякакво страхопочитание, докато не остана само нежна обич. Засилващата се привързаност помежду им не можа да се задоволи само с пет-шест обиколки на Водната зала. Всички трябваше да си тръгнат заедно, мис Торп да придружи мис Морланд до самата врата на къщата на мистър Алън и там да се разделят с изпълнено с много любов продължително ръкостискане, като преди това с взаимно задоволство се бяха разбрали да разменят погледи в театъра същата вечер и да кажат по едно и също време вечерната си молитва. Катрин веднага изтича нагоре по стълбата и от прозореца на гостната взе да наблюдава как мис Торп се отдалечава надолу по улицата. Възхищаваше се на грациозната кръшност на походката й, на елегантното изящество на фигурата и облеклото й и от все сърце бе благодарна на случая, изпратил й такава приятелка.
Мисис Торп бе не особено богата вдовица, добродушна и добронамерена и изключително предана майка. Най-голямата й дъщеря се отличаваше с поразителна красота, а другите две, като си даваха вид на не по-малко хубави от сестра си и й подражаваха в държането и начина на обличане, оставяха отлично впечатление.
Този кратък разказ за семейството цели да се замести необходимостта от дълго и подробно изложение от самата мисис Торп за нейните минали перипетии и страдания, което би заело следващите три или четири глави и в което може би щеше да стане дума за безсъвестни лордове и адвокати и да се повторят в детайли разговори, проведени преди двадесет години.
Глава пета
Същата вечер в театъра Катрин не бе чак толкова заета да отвръща на кимванията и усмивките на мис Торп, въпреки че това определено й отнемаше много време, та да забрави да огледа с търсещ поглед всички ложи, които можеше да види, с надежда да открие мистър Тилни. Напразно. Мистър Тилни бе толкова поклонник на театъра, колкото и на Водната зала. Катрин се надяваше, че на следващия ден ще й провърви повече и когато в отговор на нейните желания за хубаво време я посрещна прекрасно утро, тя почти не се съмняваше в успеха си. Във всяка слънчева неделя къщите в Бат се изпразват и се създава впечатление, че целият свят е излязъл да се разходи и да сподели с познатите си, че денят е чудесен.