Обхваната от такива чувства, Катрин по-скоро се плашеше, отколкото желаеше да види островърхата кула на катедралата в Солзбъри36, което би означавало, че до дома й остават двадесетина мили. Когато напускаше Нортангър, знаеше само, че трябва да стигне до Солзбъри. Невежеството по отношение на собствения й маршрут бе толкова голямо, че дължеше много на пощенските служители, които й казваха имената на междинните селища, до които трябваше да достигне. Не се сблъска с нищо, което да я разстрои или уплаши. Младостта, вежливите обноски и щедрото заплащане й осигуриха цялото внимание, необходимо на пътничка като нея. Така че като спираше само за да смени конете, тя прекара в път около единадесет часа без премеждия и тревоги и между шест и седем часа осъзна, че навлиза във Фулъртън.
Завръщането на героинята в родното й село след всички приключения, с тържествуващия блясък на възстановената репутация и цялото подобаващо на графиня достойнство, с огромна свита знатни роднини, разположили се в няколко каляски и три камериерки в пътническа карета с четири коня зад нея, е събитие, което изобретателното перо с удоволствие би описало. То придава достоверност на всеки завършек, а авторката задължително споделя славата, с която така щедро обсипва героинята. Аз връщам моята героиня у дома й самотна и опозорена и нямам никакъв повод да се впусна да разказвам подробности със сладостен възторг. Героиня, завръщаща се вкъщи в наемна пощенска кола, е такъв удар върху чувствата, след който всякакъв опит за внасяне на величие и въодушевление е невъзможен. Ето защо пощальонът-кочияш бързо ще премине с колата през селото под погледите на събралата се неделна тълпа и героинята ще слезе, без да губи много време.
Но каквито и мрачни мисли да бяха обхванали съзнанието на Катрин, докато приближаваше пасторския дом по този начин и независимо от изпитваното от авторката унижение при описанието на събитията, пристигащата готвеше на онези, при които се връщаше, удоволствие, каквото не се среща всеки ден. Първо, с идването на колата, второ, със собствената си поява. Тъй като пътническите коли бяха рядко срещана гледка във Фулъртън, цялото семейство незабавно се струпа край прозореца, а когато тя спря пред извитата порта, всички очи заблестяха от радост, а фантазията на всеки заработи трескаво. Семейството не очакваше подобна приятна изненада, като се изключат двете най-малки деца — шестгодишно момченце и четиригодишно момиченце, които се надяваха от всяка кола да слезе техен брат или сестра. Щастлив бе онзи поглед, пръв забелязал Катрин! Щастлив бе онзи глас, пръв обявил, че това е тя! Ала никога няма да се разбере със сигурност дали законният щастливец беше Джордж или Хариет.
Бащата, майката, Сара, Джордж и Хариет се бяха скупчили край вратата, нетърпеливи да я посрещнат изпълнени с любов. Тази гледка събуди най-нежни чувства у Катрин и след като слезе от колата и всички започнаха да я прегръща, тя откри, че се е успокоила много повече, отколкото бе смятала за възможно. Така заобиколена от близките си, тя се почувства щастлива. За кратко време всички останали чувства бяха потиснати от блаженството на обичта на нейното семейство, а близките й в началото почти нямаха време спокойно да проявят своето любопитство, завладени от радостта, че я виждат. Всички се настаниха край масата и мисис Морланд побърза да поднесе чая по-рано, за да подкрепи бедната пътешественичка, чиято бледност и измъчен вид скоро забеляза. Едва тогава към Катрин бе отправен достатъчно прям въпрос, който изискваше определен отговор.
36
Островърхата кула на катедралата в Солзбъри. Катедралата в Солзбъри, град в Южна Англия, е строена през 1220–1258 г. и островърхата кула е най-високата в страната