— Това бе странно запознанство — забеляза мисис Морланд, когато писмото бе завършено. — Бързо завързано и бързо приключило. Съжалявам, че стана така, защото мисис Алън ги смяташе за доста любезни млади хора, а за съжаление, ти нямаше късмет и с Изабела. О, горкият Джеймс! Е, всички се учим, докато сме живи и се надявам, че следващите приятели, с които се запознаете, повече ще заслужават да държите на тях.
Изчервена, Катрин отговори с глас, в който имаше топлота:
— Няма друга приятелка, която да заслужава да държа на нея повече от Елинор.
— Щом е така, миличка, предполагам, че рано или късно ще се срещнете, така че не се безпокой. Обзалагам се, че след някоя и друга година животът ще ви събере и каква радост ще бъде тогава!
Опитът на мисис Морланд да утеши Катрин не бе успешен. Надеждата да се видят след някоя и друга година можеше само да я накара да си представи какво бе възможно да се случи през това време и да се уплаши от срещата. Тя никога не би могла да забрави Хенри Тилни или да мисли за него с по-малко нежност от сега, но той можеше да я забрави, а да се срещнат в такъв случай!… Очите й се напълниха със сълзи, когато въображението й нарисува картината на неочакваната среща. Майката разбра, че нейните предположения, предназначени да утешат, не са дали резултат, затова предложи като следващо средство за повишаване на настроението да посетят мисис Алън.
Двете къщи се намираха само на четвърт миля разстояние една от друга и докато изминаваха този път, мисис Морланд бързо съобщи всичко, което имаше да казва за разочарованието на Джеймс.
— Много ми е мъчно за него — каза тя, — но иначе нищо лошо не се е случило с провалянето на тази женитба. Не беше много желателно той да се сгоди за момиче, което ние изобщо не познаваме и което няма абсолютно никаква зестра. Сега, след като знаем за нейното държание, съвсем не можем да имаме добро мнение за нея. В момента на горкия Джеймс му е тежко, но това няма да продължи вечно и смея да твърдя, че през целия си живот отсега нататък той ще бъде по-внимателен, поради наивността, проявена при първия му избор.
Катрин би могла да изслуша само толкова от обобщеното виждане на майка си за случилото си. Само още едно изречение би провокирало доброто й поведение и би я накарало да отговори нещо не съвсем разумно. Много бързо цялата й способност да мисли бе погълната от разсъждения за огромната промяна в собствените й чувства и настроения от времето, когато за последен път бе крачила по този добре известен й път. Само преди три месеца, тя бе тичала между двете къщи по десет пъти на ден, изпълнена с безумно радостни надежди и с леко, весело и независимо сърце. Беше очаквала нетърпеливо да вкуси непознати светски удоволствия и нито се опасяваше, нито знаеше, че има зло. Такава беше тя само преди три месеца, а колко променена се бе завърнала сега.
Семейство Алън я посрещна с цялото внимание, което можеше да предизвика неочакваната й поява. Те бяха трайно привързани към нея и учудването им беше голямо, а негодуването им горещо, когато разбраха как са се отнесли с Катрин. При това мисис Морланд нищо не преувеличи в разказа си, нито се постара преднамерено да предизвика техните чувства. „Катрин съвсем ни изненада вчера вечерта — каза тя. — Пропътувала цялото разстояние съвсем сама с пощенска кола и не е знаела нищо за тръгването си до събота вечерта. На генерал Тилни, поради една или друга прищявка, изведнъж му омръзнало нейното гостуване и почти я изхвърлил от къщата. Всичко това е определено много непочтено, той трябва да е твърде странен човек. И все пак се радвам, че Катрин е отново сред нас. А и доста се успокоих, когато разбрах, че тя не е нещастно безпомощно създание и може прекрасно да се грижи за себе си“.
Мистър Алън се произнесе по въпроса с подходящо за един разумен приятел възмущение, а пък мисис Алън толкова хареса изразите му, че веднага започна да ги повтаря след него. Неговото учудване, предположения и обяснения, веднъж произнесени, ставаха и нейни, като към тях се прибавяше единствено забележката: „Генералът наистина е непоносим“, с която запълваше всяка пауза. Така че твърдението „Генералът наистина е непоносим“ беше произнесено два пъти, след като мистър Алън излезе от стаята, без разтоварващ гняв и без значителни отклонения на мисълта в тази посока. При третото повтаряне обаче вече имаше по-съществено изместване на разсъжденията в друга посока, а след четвъртото незабавно последва: