— Само си помисли, скъпа, преди да напусна Бат, зашиха така изкусно моята най-хубава брабантска дантела, че изобщо не се забелязва къде е била скъсана. Някой ден трябва да ти я покажа. Бат е прекрасно място, Катрин, в края на краищата. Уверявам те, че си тръгнах с най-голяма неохота. Присъствието на мисис Торп ни доставяше голямо удоволствие, нали? Та ти помниш колко самотни се чувствахме в началото.
— Да, но това не продължи дълго — каза Катрин и очите й просияха при спомена за първото оживление, разнообразило пребиваването й в Бат.
— Съвсем вярно, ние скоро срещнахме мисис Торп и вече нищо не ни липсваше. Миличка, не смяташ ли, че тези копринени ръкавици излязоха много здрави? За първи път ги сложих вечерта, когато отидохме в Долните увеселителни зали и оттогава доста често ги нося. Спомняш ли си онази вечер?
— Дали си я спомням?! О, до най-малката подробност!
— Беше много приятно, нали? Мистър Тилни пи чай с нас и аз веднага разбрах, че сме имали късмет да се запознаем с него, защото той е изключително приятен. Струва ми се, че ти танцува с него, но не съм много сигурна. Спомням си, че бях облякла любимата си рокля.
Катрин не бе в състояние да отговаря, а след кратък опит да подеме други теми, мисис Алън се върна пак на основния въпрос:
— Генералът наистина е нетърпим! Изглеждаше толкова приятен и достоен мъж. Не мисля, мисис Морланд, че сте виждала по-възпитан човек в живота си. Квартирата, която наемаше, бе дадена на други хора още същия ден, когато той си замина. Нищо чудно, та това е Милсъм Стрийт.
Докато вървяха обратно към къщи, мисис Морланд се опита да втълпи на дъщеря си какво щастие е да имаш такива постоянни приятели, които ти желаят доброто, като мистър и мисис Алън и че на пренебрежението или грубостта на едни повърхностни познати като семейство Тилни направо не трябва да се обръща внимание, щом като човек може да запази доброто мнение и привързаността на по-старите си приятели. Имаше много здрав разум в казаното, но съществуват състояния на духа, когато здравият разум има много малка власт над човешкото съзнание. Чувствата на Катрин отхвърляха почти всяко съждение на майка й. Точно от поведението на тези хора, с които имаше тъй повърхностно познанство, в този момент зависеше цялото й щастие. И докато мисис Морланд обосноваваше собственото си мнение с убедителността на много примери, Катрин мълчаливо размишляваше, че Хенри трябва да се е върнал в Нортангър и да е чул за нейното заминаване, а сега вероятно всички се отправят за Хердфорд.
Глава тридесета
Катрин по рождение не бе предразположена да се заседява дълго на едно място, нито пък имаше навика да работи прекалено усърдно. Но каквито и да бяха недостатъците й преди, сега, според наблюденията на майка й, те значително се бяха задълбочили. Катрин нито можеше да седи спокойно, нито да прекара повече от десет минути, отдадена на някаква работа. Тя постоянно обикаляше из цветната и овощната градина, сякаш движението беше единственото, което я влечеше. Не можеше да седне неподвижно във всекидневната дори за кратко, а предпочиташе да се разхожда из къщата. Още по-голяма промяна в нея беше липсата на настроение. Безцелното бродене и безделие щяха да я превърнат в нейно смешно подобие, ако не бяха мълчанието и тъгата, които я превърнаха в пълна противоположност на предишната Катрин.
Два дни мисис Морланд търпя, без да направи и най-лек намек. Но след като и третата нощ не възвърна жизнерадостта на дъщеря й и не я подтикна към по-полезна дейност, нито й вдъхна желание да бродира, тя вече не можа да сдържи внимателния си укор:
— Мила Катрин, боя се, че започваш да се държиш като важна дама. Не знам дали шалчетата на бедния Ричард ще станат готови някога, ако разчита единствено на твоите приятелски услуги. В главата ти се въртят единствено мисли за Бат, но си има време за всичко — време за балове и театър, и време за работа. Ти доста дълго се позабавлява, затова трябва да се опиташ да свършиш нещо полезно.
Катрин веднага се залови за шева и с отпаднал глас каза, че „в главата й не се въртят мисли единствено за Бат.“
— Тогава се тормозиш заради генерал Тилни, а това е много глупаво от твоя страна, защото съм готова да се обзаложа, че повече никога няма да го срещнеш. Не бива да се тревожиш заради дреболии. — Тя направи кратка пауза. — Надявам се, мила Катрин, че настроението ти не се разваля от това, че не живеем във внушителен дом като Нортангър. Ако е така, посещението там наистина ти е причинило зло. Винаги трябва да се чувстваш добре на мястото, където се намираш, най-вече, когато то е твоят дом, защото там прекарваш по-голямата част от времето си. Не ми хареса много, че тази сутрин на закуска те чух толкова дълго да говориш за френските хлебчета в Нортангър.