Бил решил, че баща му е богат и почтен човек, но събитията през последните две-три седмици показали обратното. Мистър Морланд, след като пламенно направил най-щедри обещания по време на подготовката на първата женитба между членовете на техните семейства, бил принуден да признае, когато разказвачът ловко поставил въпроса ребром, че не е в състояние да осигури на младите хора дори прилична издръжка. Наскоро Торп имал специална възможност да открие, че всъщност това било бедстващо семейство, неописуемо многолюдно, което не се ползвало дори с капка уважение сред съседите си. Стремили се да поддържат стил на живот, който не подхожда на средствата им и търсели начини да подобрят положението си чрез изгодни бракове — изобщо едно нахално, самохвално и интригантско семейство.
Ужасеният генерал произнесъл името на Алън с изпитателен поглед. И в този случай Торп бил открил грешката си. Според него, семейство Алън било живяло прекалено дълго до семейство Морланд и той знаел името на младия човек, който щял да наследи имота във Фулъртън. На генерала повече не му трябвало. Вбесен от всички на света, с изключение на себе си, той отпътувал на следния ден за Абатството, където вече видяхме как се държа.
Оставям на проницателността на моите читатели да определят в каква степен Хенри можеше да съобщи всичко това на Катрин в онзи момент, какво бе научил от баща си и в кои моменти собствените догадки му бяха помогнали, а и каква част от историята предстоеше да се разбере от писмо на Джеймс. Аз обединих всичко това за улеснение на моите читатели, а те ще ми направят услугата да го разделят. Във всеки случай Катрин чу достатъчно, за да смята, че когато е подозирала генерала в убийство или тайно заточаване под ключ на жена си, не беше сгрешила по отношение на неговия характер и не беше преувеличила жестокостта му.
Хенри, който трябваше да разказва такива неща за баща си, изглеждаше почти толкова нещастен, колкото когато за първи път ги беше чул. Червеше се заради тесногръдите кроежи, които бе принуден да разкрие. Разговорът между баща и син в Нортангър бил твърде ожесточен. Хенри се бе възмутил открито и дръзко, след като научил как са се отнесли с Катрин, разбрал възгледите на баща си и получил нареждане безропотно да ги одобри. Генералът, свикнал да заповяда в семейството по всички въпроси, бе очаквал синът му да затаи несъгласието в душата си, без да се осмели да изрече с думи желание, противоречащо на неговото, затова зле бе понесъл твърдото противопоставяне на Хенри, продиктувано от здравия разум и съвестта. Бащиният гняв определено бе потресъл Хенри, без обаче да го уплаши, защото убеждението, че постъпва справедливо, му бе вдъхвало сила. Честта и чувствата му го обвързваха с мис Морланд и тъй като смяташе, че сърцето, което беше получил указание да спечели, му е дадено, никакво недостойно оттегляне на мълчаливото съгласие и никакво обратно по смисъл нареждане под напора на безпочвен гняв можеха да разклатят — неговата вярност и породеното от нея твърдо решение.