— Знаеш ли, ефенди, къде сме? — попита Халеф тихо. — Аз мисля, че лежим точно над стаята, в която седяхме!
Прав беше. В тази стая имаше огнище, или по-точно един оджак, наравно със земята. Не беше изграден. Две издадени подпори заформяха нещо като ниша и димът се отвеждаше между тях. А горе през покрива минаваше кръгла дупка, в която през зимата сигурно вкарваха тръба, за да служи като комин, Сега, в началото на лятото, когато пещта не се пали, я бяха извадили. Ние измъкнахме предпазливо парцалите, че да не падне боклук в стаята. Когато надникнах сега през отверстието, можех да виждам почти цялото помещение и ясно да разбирам всяка дума. След като сме напуснали ефендито, при него бе дошъл един мъж, когото Абдахн беше изпратил след нас да наблюдава дали ще отидем към дъскорезницата. Той се бе придържал непосредствено зад нас и бе подслушал всичко. Беше изчакал да отидем да спим и сега стоеше пред ефендито, за да му докладва. Дебелият беше много възбуден. Крачеше напред-назад, ръкомахаше оживено и говореше с висок, гневен тон. Сега тъкмо беше по средата на започнатото изречение:
— … жената и децата да учат на такива лошотии! Или може би погрешно си разбрал?
— Не — увери мъжът. — Двамата чужденци се бяха снишили зад дърветата, но аз бях прескочил потока и можех от отвъдната страна много по-ясно да виждам и чувам молещите се отколкото те.
— И наистина си разбрал това, което твърдиш?
— Да. Те се молеха с «Отче наш» на християните. И тримата казваха: «Избави ни от лукавия! Избави ни от Абдахн ефенди и всичките му приятели!» По-късно персиецът, дето живее при нас, извика на дъскорезничаря думите: «А Абдахн ефенди трябва лично, със собствената си уста да го помоли да ви избави от него!» И това ясно го долових.
— И кого трябвало да помоля?
— Това не знам.
— А друго иначе какво още разузна?
— Нищо повече. Немецът стоеше с дребния шейх, дето така обича да разказва, в храсталака и подслушваше. Двамата чуваха всяка дума. Аз обаче можах да разбера само онова, което накрая бе извикано ясно. Сетне последвах новите ни гости през гората, ама не съм се доближавал дотолкова, че да доловя какво си приказват.
— Това е много лошо. Щеше да е добре да знаем какво са подслушали. Турчинът не е от Басра и нито персиецът от Луристан. Двамата са офицери. Срещу нас е възникнало подозрение. Те са дошли да проведат разследване. Двете «души», турският и персийският Ахмед ага, веднага ги прозряха. Те са наели жилище при нас, за да могат да ни наблюдават от първа ръка и да посещават тайно дъскорезничаря, за да съзаклятничат против нас. Ама и хабер си нямат, че ти ги наблюдаваш, откак са тук. Веднага щом почнат да прекаляват, просто ще ги наръгаме и ще застреляме немеца и малкия палячо уж като техни убийци.
— Това е твърде опасно — вметна доносникът. — Аз предлагам средството, което веднъж вече ни спаси: барут в мястото за спане и запалителен фитил, който се спуска вън от стеблото на прасковата. После и четиримата излитат отведнъж във въздуха — маскираните офицери, немецът и малкият хаджи, и цял свят ще си мисли, че те самите са си виновни, понеже са си играли с барут и патрони.
— Да, това е по-добро и по-кратко — съгласи се дебелият. — Ще извършиш ли работата както тогава?
— Срещу тогавашното възнаграждение от хиляда йек квирахн, [3] с най-голямо удоволствие.
— Ще ги дам, ако нещата се уредят така добре както с ония двамата, дето си пъхаха носа да разберат от кого са били убити навремето двамата капитани и двамата старши лейтенанти с техните четирима войници.
— Двамата лейтенанти добре го свършиха тогава. А дето им станах водач, ми донесе две хиляди йек квирахн. — И с една жестока усмивка добави: — Те и до днес ми снасят по някоя и друга златна и сребърна пара, понеже доказателствата за вината им все още са скрити в моя… крак.
В пояснителното изречение гласът му бе преминал в замислено мърморене.
— В кой крак? Все говориш за доказателства срещу вина в крака ти! Това сигурно са само глупости, нали?
— Не, истина е, но теб това не те засяга. Достатъчно е да ти кажа, че ще успея не по-зле от миналия път. Хилядата йек квирахн са ми в кърпа вързани. Утре ще продължавам ли да наблюдавам немеца и дребния шейх?
— Да. Аз трябва непременно да знам дали той днес случайно е наскочил на дъскорезницата, или наистина е в намерението му да я посещава.