— Ефенди, имам усещането, че и тук ще трябва да грееш панч. Какво ще речеш по въпроса?
— Мисля, че много правилно предполагаш.
— Убеден съм, че и персийският Ахмед ага се е погрижил за лимони, кромид и чесън.
— Може би и за алое! — прибавих аз.
— Какво ще правиш, ако поискат това от теб?
— Ще правя панч, панч и панч! Щом им е такъв меракът. И ще видиш, че довечера и дебелакът ще изяви същото желание, ако междувременно не си е помогнал сам.
— Аллах да го предварди! — извика дребосъкът. — Той ще тури вътре всичко, което ти само привидно сложи! Как ли ще му се услади и подейства?
— Да се надяваме, много добре, а именно в наша полза. За мъж, който иска да ни вдигне във въздуха, не може да има достатъчно кромид и чесън. Напред!
Излязохме от гората и се запътихме към митницата от западната страна. Въпреки това бяхме забелязани. Когато заобиколихме главната постройка и приближихме входа, началникът излезе да ни посрещне още на вратата.
— Каква радост! Какво щастие! — извика той. — Идвайте бързо, бързо! Всичко е вече готово!
— Какво е готово? — попита Халеф.
— Ромът, аракът, алоето и всичко друго, дето се следва.
— Откъде имаш алоето?
— От Абдахн ефенди. Казах му, че се нуждая от по-горчиво вещество за байцване на дървесината. Сигурно знаеш, че може да се употребява и за тази цел? Хайде влизайте! Погрижих се никой да не ни безпокои. Съвсем сами сме.
Поведе ни в къщата и най-напред в помещението с огнището. Там бяха и продуктите. Даже дървата бяха вече така подредени, че бе необходимо само да се запалят.
— Виждаш ли колко грижовно съм подхванал нещата? — каза. — Да, аз съм душа — човек. И затова ще ми направиш панча възможно най-хубав и силен. Ще те оставим, за да можеш да си кажеш стиховете. Когато си готов, ела в стаята отсреща. Там ще те чакаме.
Отведе Халеф и аз можех да се заловя с делото си. Не искам да повтарям събитията, които вече съм описал. Ще спомена само накратко, че от панча мъжът с булдогското лице стана непредпазлив и бъбрив също както отсреща мъжът с птичия лик. Двамата бяха създания на дебелия ефенди, но значително го превишаваха по хитрост. Мразеха го и го мамеха. Мразеха се и се мамеха и помежду си. Персийският Ахмед ага се присмиваше на погнусата, която неговият турски колега и съименник изпитваше от миризмата на труповете, а подигравката в този смях навяваше предположението, че споменатата погнуса има при него съвсем благотворен ефект. Накрая и отсамният началник заспа, ломотейки, както отвъдният. Ние го настанихме удобно на възглавницата му и си тръгнахме, без да се интересуваме повече от нещо.
Беше едва два часът подир пладне. Решихме да отидем пак до дъскорезницата и да опитаме да приближим от другата страна. Не слязохме в долината, а поехме покрай високия ръб. Не след дълго забелязахме следи от ботуши и копита, водещи надолу през храсталака. Последвахме ги и стигнахме до едно място, което ужасно вонеше. Прегледахме го.
По наше мнение тук са били напълнени трите ковчега и натоварени на катърите. Двамата Ахмед аги въртяха съвместно с Абдахн ефенди много доходна контрабанда. Но се мамеха и взаимно — единият с помощта на крадените пропускателни марки, които лепеше по стоките, другият прекарваше контрабанда през границата под формата на «трупове». Необходимия за целта дивеч вероятно отстрелваше лично. Да търсим мястото, където го държеше, докато се развонеше, днес не беше нужно. Изкачихме се пак на високото и продължихме към дъскорезницата.
Скоро се озовахме над горното течение на първия поток и един час по-късно до третия, край който се намираше дъскорезницата. Последвахме го. Излязохме при нея косо срещу жасмина, зад който вчера се бяхме скрили. Стопанката беше с децата в градината. Береше рози. Видяхме и стопанина. Той връзваше за колове млади овошки. Запътихме се през пасищата директно към тях. Те ни забелязаха и дойдоха при оградата. Поздравихме ги, когато стигнахме при тях, и изразихме възхищението си от великолепните рози. Децата тутакси бръкнаха с две ръце в кошницата да ми поднесат много, но аз помолих само за две — една за мен и една за Халеф. Тогава чифликчийката избра двете най-красиви и ни ги подаде. Аз взех моята и благодарих с думите:
— Знаеш ли, о, стопанке, че ангелите на молитвата най-обичат да се въздигат и спускат по уханията на цветята?