— Ее, сихди, къде остана моята дума и къде твоята заплаха? Пълномощник на правителството ти не си, виждам го. Значи си остава версията с конекрадеца.
Тогава аз се обърнах към двамата командващи:
— Идете горе при двете митници и слезте в кладенците! Там ще откриете зимници, построени тайно с правителствени пари и съхраняващи контрабандна стока.
Двамата Ахмед аги и двамата Селим аги изкрещяха силно от страх. Откъм Абдахн ефенди се чу хъхрещо стенание. Аз продължих:
— И идете в турската стражница, в малката задна стая вляво, където има оджак. Там живее баш чаушът. Единият крак на кревата му е кух и прикован с тънка дървена шайба, която лесно може да се махне с нож. Вътре са скрити доказателствата, че тези хубостници са убили някогашните си началници.
Изпървом в стаята прозвуча всеобщ силен крясък. После Абдахн ефенди ревна към лежащия на земята фелдфебел:
— Кракът, кракът! Това значи е кракът, за който все сговореше! Човече, ще те удуша!
Поиска да се спусне към него, но беше възпрян от стражата.
— Сихди, откъде знаеш всичко това? — попита учудено полицейският пратеник.
— Остави! — ухилих се аз. — Първо направете каквото ви казвам, после ще научите повече.
— Повече? — изкряска дебелият, при което лицето му се оцвети в тъмно. — Чапкънино, ще те пребия до смърт, ще…
— Мълчи! — пресякох го аз.
И понеже не само той, а и четиримата аги понечиха да се нахвърлят върху мен, измъкнах револверите и ги сложих пред себе си. Халеф веднага показа своите. След това продължих:
— Нека двамата командващи направят каквото казах! Междувременно всички тези хора да бъдат вързани! На всеки, който се отбранява ще пронижа с куршум главата.
Така и стана. Негодяите имаха страх от револверите и се оставиха да ги вържат. Абдахн ефенди беше така ужасно възбуден, че очаквах апоплектичен удар. Гърдите му трепереха, очите кръвясали. Веднъж стана, отвори уста, сякаш искаше да говори, после седна пак и изпъшка:
— Не, не! Няма да го кажа! По-добре да умра… да умра!
Мина доста време. До полунощ оставаше може би един час, когато пълномощниците се върнаха от своето търсене. Ликуваха.
— Намерихме всичко — извика турският. А персийският продължи въодушевено:
— Доказателствата в кухия крак на кревата! Зимниците! Две обстойни сметководни книги! И куп контрабандна стока на стойност няколкостотин хиляди!
— Ама аз съм невинен! — изрева дебелият. — Срещу мен нищо не можете да изнесете!
Тогава аз тръгнах бавно към огнището, взех четката и отстраних мръсотията. В стаята цареше дълбока тишина. Всеки знаеше, че ще настъпи нещо неочаквано. Отместих настрани плочата от огнището. Зад мен се разнесе ужасяващ крясък и тежко тупване. Крясъкът дойде от Абдахн ефенди. Беше паднал от стола. По тялото му премина спазъм. Погледът му следеше моите движения.
— Вдиг… нете ме! — изломоти. — Дръж… дръжте ме!
Четирима войници бяха необходими за изправянето и задържането на тежкото тяло. По челото му изби едра пот. Човек не може да си представи по-ужасен страх от този, който сега излизаше наяве от това безформено тяло. Бръкнах в дупката, извадих кошничката и я поставих — такова беше мястото — точно пред ефендито.
— Виждаш, паразитите бяха унищожени! — казах. — Аз сдържах думата си. Дадох ти време до полунощ. Още няколко минути и всичко ще е минало.
Тогава той отвори уста и първо тихо, а после все по-силно изтръгна от себе си:
— И не въведи нас в изкушение… но ни избави от лукавия… избави ни от Абдахн ефенди и неговите приятели!
Докато ефендито говореше, четиримата войници бяха снели ръце от него. Внезапно, сякаш някаква чужда, външна сила го завъртя около собствената му ос. Той се свлече на колене и рухна бавно като рехава купчина пръст или пепел. Прегледах го. Беше мъртъв. Сетне се обърнах към двамата пълномощници:
— Тук стои християнинът, когото поискахте от Бога. А словата, които Абдахн ефенди трябваше да изрече, прозвучаха.
— А аз ви предупредих за това богохулство — намеси се в думите ми собственикът на дъскорезницата. — Исках да ви предупредя за последиците.
— Те действително дойдоха — прекъсна го турчинът, като вдигна чукана от ръката си. — Трябва да напусна службата. Ала преди туй ще науча тези хърсъзи да вярват в Бога, както аз бях заставен чрез теб да вярвам в него!