— Такива хора — обади се персиецът — не могат да го опознаят в неговата любов, а единствено в неговата справедливост. И тя ще им бъде въздадена буква по буква, сричка по сричка, дума по дума! Сихди, ти ни победи. Но аз въпреки това ти благодаря.
— Аз също — прибави турчинът. Двамата ми подадоха ръце. Аз ги помолих:
— Не искам благодарност, а само справедливост за тези тук. — Посочих бившите началник — митница. — Можете ли да отворите техните вериги?
— Да, ние имаме ключовете за гривните.
— Тогава ги освободете, защото тяхната невинност е доказана.
Оковите на затворниците бяха снети. Двамата бяха толкова изтощени, че не пожелаха да присъстват на съдебното заседание. Аз изпитвах същите чувства. Те поискаха да се върнат в турския кервансарай, където обещах скоро да ги последвам. Но понеже бях необходим като свидетел, Халеф също, трябваше да упомена по какъв начин сме се добрали до тези точни факти. После бяхме освободени. Трябваше само да обещаем, че ще останем наблизо, докато работата днес се уреди. В турския кервансарай срещнахме двете възрастни жени от мелницата и младата стопанка. Въпреки тъмнината те бяха дошли през обширната гора, за да бъдат заедно с другите. Каква любов и признателност бе проявена към нас от всички страни, няма да описвам. След един час получихме известието, че в кошницата на мъртвия ефенди били намерени решенията на всички загадки и било отстранено всяко съмнение. Било изпълнено всяко желание. След още един час дойде един лейтенант с няколко войника и донесе всичките ни вещи, които се бяха намирали в нашите две стаи. Трябваше да кажем дали нещо не липсва, но не липсваше нищо. На въпроса защо ни носят нещата, получих отговора, че днес ще спим другаде. А след половин час дойдоха самите пълномощници. Бяха много сериозни и осведомиха, че разследването по случая е минало. Изясняването на обема на злоупотребите изисквало повече време. Него можели да поверят в ръцете на собственика на дъскорезницата. С помощта на двамата стари, честни началници — сега отново назначени — той може би щял да въведе ред и право. За днес оставало само да се вземе съдебно решение. Ясно им било, че ако ние не сме се били оказали по-умни от тях, днес сме щели заедно да излетим във въздуха. Как е изглеждало навремето това събитие, много им се искало да разберат. Ето защо сега изнесли всичко, което не бивало да бъде взривено, и спуснали стария запалителен фитил. Необходимо било само да бъде запален и експлозията щяла да последва. В никой случай не бивало да се съжалява за смрадливите паразити, намиращи се вътре.
Идеята беше наистина изненадваща. На нас взривът не можеше да навреди, тъй като седяхме защитени в сарая. Най-любопитен за това зрелище се оказа моят дребен Халеф. Той помоли самият да запали фитила, но за целта за съжаление вече бил определен друг мъж. Той стоял до прасковата и чакал сигнала. Беше даден. Клечката пламна. Видяхме едно огнено червейче да се изкачва нагоре по стъблото, напреко през клоните, достигна равния покрив и изчезна, за да пробяга към четирите стаи. Мислите ми го следваха дотам и внезапно ми просветна. Из един път вече знаех какво целяха двамата мандатьори с тази експлозия. Това не беше фойерверк, а екзекуция. В помещенията, които бяхме обитавали, сега се намираха престъпниците. Те трябваше да излетят във въздуха, както бе определено за нас, и както веднъж вече се бе случило. Веднага щом достигнах до това прозрение, у мен се породи желанието да предотвратя ужасното събитие. Но беше твърде късно. Искрата беше достигнала своята цел. Последва мощна експлозия, грохот, свистене. Изви се огнен стълб, разшири се и високо горе се раздели. После чухме стоварването, пращенето и плющенето на падащите по земята отломки. Нас ни закриляше покривът. Впрочем никой не бе ударен, понеже всички са били предварително предупредени.
— Чудесно! Великолепно! Превъзходно! — извика Халеф. — Такъв сеир…
— Мълчи! — пресякох му аз излиянията. — Излез навън! Погледни развалините, късовете кости и разръфана плът!
— Аха! Ти подозираш нещата, сихди? — попита турският пратеник.
— Да, подозирам ги! — отвърнах.
— И го намираш справедливо?
— Кое е справедливо? На земята е справедливо всичко и нищо. Но аз се ужасявам от вас. Тръгвам си. Каквото трябваше да сторя тук, аз го сторих. Може би щях да остана по-дълго, тъй като тук намерих добри хора, за които се радвам, ала гледката на вашето грозно, голо отмъщение ме тласка надалеч. Хайде, Халеф, да вървим!
Двамата пратеници посегнаха да ме задържат и персийският заговори:
— Остани тук! Ние също те обикнахме. Помисли какво са сторили тези хора! Двама пълномощници погубени! Двама капитани и двама старши лейтенанти погубени! Четирима ординарци погубени! Двама началници невинни хвърлени във вериги! Днес отново възнамеряваха да погубят четирима души! По всяко време готови да се изколят един друг! Ограбили държавата с милиони. Към това безчет извършени злодеяния, които не познаваме, и куп престъпления, които щяха да се случат, ако не бяхме ги обезвредили. Имай предвид също, че аз не съм твоят Бог на християните, в който ме принуди да вярвам, а само един човек, един служител, задължен да брани ближните си от такива зверове! Помисли също за моето лице и за кървящата осакатена ръка на моя другар!