— Какво гъмжило! — провикнах се радостно. — Че ще има ли място и за нас?
— Дали щяло да има място, казва! — осведоми майка си с угрижен тон малкото момиченце.
— Предостатъчно! — отговори тази. — За такива мили гости — винаги. Кажи му го и му дай букета си!
Детето ми поднесе розите и заприказва:
— За такива мили букети — винаги! Ето ти твоя гост! Предостатъчно!
Всички се засмяхме. Ние слязохме от конете и бяхме отведени с радостни възгласи в къщата, после през задната врата вън в градината. Под сенчестите дървета там светлееше с белотата си една малка къщичка. Домакините ни помолиха да погледнем дали ще ни хареса за жилище и се върнаха. Закуската била готова. Къщичката се състоеше от две малки, приятни стаички. В едната намерихме бележка, на която пишеше: «За шейха на хаддедихните.» Халеф мушна букета си в една делва с вода и възкликна:
— Значи тук ще живея аз. Ти можеш да си вървиш.
В другата стая видях втора бележка, на която пишеше: «За него.» Без титла и име. Аз също натопих розите си във водата. Тогава Халеф дойде при мен и попита:
— Погледна ли вече през прозореца? Ако ли не, то погледни!
Посочи в направлението, което имаше предвид. Погледът ми се спря между стволовете на високите иглолистни дървета точно на онова място в долината на потока, където се намираха двете пейки. Там се бе молила майката с децата. И сега седеше някой там — една много висока, много суха и много изтерзана жена. Държеше главата си сведена и трябва да се молеше — ръцете й бяха сключени. Това беше… спасената душа на Абдахн ефенди.
— Значи тя е тук — каза той. — Хората са я приели. Ще останем ли и ние?
— Да, ще останем.
— Слава на Аллах! Колко ме радва това! Когато подслушахме притежателя на дъскорезницата с двамата адютанти, чухме да казва в отговор на техните хулства: «Бог чу това! Той ще го превърне в наше избавление и благословия!» Той го стори. И затуй аз повтарям. Да въздадем на него хвала, хвала и слава, чест и благодарност!
За по-пълно разбиране на този създаден през 1909 година разказ, значи малко преди смъртта на автора, трябва да се дадат следните необходими пояснения.
Писателят ни отвежда в областта Джан, в превод «душа». С това той иска да подскаже, че всичко, което разказва, се развива на душевна територия. «Улухм» е множествено число от «Илм» [30]. Тази планинска верига сочи за вътрешното извисяване, постигано чрез възпитание и обучение на душата. Името на собственика на дъскорезницата Бен Адл означава Син на справедливостта, която трябва да се търси само по висините, не по низините на живота. При Бен Адл се събират всички, допринесли Абдахн ефенди да бъде предоставен на проклятието на собствените му дела.
«Абдахн» е множествено число от «беден», тоест «тяло». Той следователно символизира «плътския» човек, за когото имат стойност единствено телесните наслади, а душата си, представена посредством неговата жена, той напълно занемарява и оставя да крее. Неговият кервансарай представлява същината на епикурейския живот, който не познава по-високи цели. Дори благата от по-висок порядък, които не могат да бъдат извоювани без лична жертва [31], той съумява да присвои без усилие. Затова е предводител на контрабандистите, които въртят търговия с душевни стойности, и бива подкрепян от двама Ахмед аги. Всеки от двамата се представя за «душа — човек», ала всъщност те са само въплъщения на Безогледността [32] и Алчността [33]. По същия начин двамата Селим ага, техни подчинени, изобразяват Лукавостта [34] и Измамата [35]. За да постигнат своите низостни цели, те не се свенят да си послужат с баш чауша, Злодеянието. Ясно е, че един такъв светоглед, една такава жизнена позиция не може да устои на едно строго разследване [36]. Присвоените звания се отделят едно подир друго от «извисените аги» и накрая те се явяват в своите истински образи, стоящи на най-високото стъпало на инстинктите. Абдахн ефенди рухва, когато бива подтикнат към осъзнаване, признаването на своите опасни за обществото възгледи, изложено в молбата: «Избави ни от Абдахн ефенди и неговите приятели!»