Беше станала Абхорсен, помисли си Лираел. Поне външно.
Най-очевидният символ на нейната нова самоличност и власт като бъдещ Абхорсен беше поясът със звънците. Същият, който Сабриел беше дала на Сам, след като предишната зима се бе появил мистериозно в Къщата. Лираел развърза кожените кесии една по една, пъхайки вътре пръстите си, за да усети хладното сребро и махагона, както и деликатното равновесие между Свободната магия и символите на Хартата в метала и дървото. Тя внимаваше да не изтръгне нито звук от звънците, но дори и допирът на пръста й до края на някой от тях беше достатъчен да извика част от гласа и природата на всеки.
Най-малкият беше Ранна. Приспиващия, както го наричаха някои — гласът му представляваше мелодична приспивна песен, призоваваща слушателя да потъне в сън.
Вторият звънец беше Мозраел, Пробуждащия. Лираел го докосна съвсем леко, защото той балансираше между живота и смъртта. Ако се използваше правилно, връщаше мъртвия към живота и запращаше звънящия от живота в смъртта.
Кибет бе третият звънец, Пътешественика. Той даваше свобода на движението на мъртвите, или можеше да се използва, за да ги накара да отидат там, където звънящият реши. Ала той би могъл да се обърне и срещу него, като го накара да потегли нанякъде, където най-често той не желаеше да отиде.
Четвъртият звънец се наричаше Дайръм, Говорителя. Според „Книгата за мъртвите“ това беше най-музикалният звънец, но и един от най-трудните за употреба. Дайръм можеше да възвърне на отдавна замлъкналите мъртви способността да говорят. Можеше също да разкрива тайни и дори даваше възможност да се четат мисли. Ала той притежаваше и по-зловещи способности, предпочитани от некромантите, защото Дайръм можеше да накара един говорещ език да замълчи навеки.
Белгер бе името на петия звънец. Мислещия. Белгер можеше да преустанови разяждането на ума, което често настъпваше в смъртта, възстановявайки мислите и паметта на мъртвите. Освен това можеше да заличи тези мисли, както в живота, така и в смъртта, и некромантите го използваха, за да разединят мислите на враговете си. Понякога той разединяваше мисълта и на некроманта, защото Белгер обичаше звука на собствения си глас и опитваше да се възползва от възможността да пее по своя воля.
Шестият звънец беше Саранет, познат още като Ограничителя. Саранет беше любимият звънец на всички Абхорсен. Голям и благонадежден, той беше могъщ и предан. Саранет служеше да покори и ограничи мъртвите, като ги накара да се подчинят на волята и напътствията на звънящия.
Лираел не желаеше да докосва седмия звънец, но усещаше, че ще бъде недипломатично да пренебрегне най-могъщия от всички, макар че при допира до него изпита студ и страх.
Астарел, Печалния. Звънецът, който запращаше всички свои слушатели в смъртта.
Лираел отдръпна пръста си и методично провери всяка кесия, уверявайки се, че кожените езици са по местата си, а каишите са затегнати, но и лесно могат да се развържат с една ръка. След това си сложи пояса. Звънците й принадлежаха и тя бе приела оръжията на Абхорсен.
Сам я чакаше пред входната врата, седнал на стълбите. Носеше подобна ризница и снаряжение, макар и без лък или пояс със звънци.
— Намерих го в арсенала — каза той и вдигна един меч, накланяйки острието, за да може Лираел да види символите на Хартата, гравирани върху стоманата. — Не е някой от наименуваните мечове, но е омагьосан да унищожава мъртвите.
— По-добре късно, отколкото никога — отбеляза Могет, който седеше на първото стъпало с кисело изражение.
Сам не обърна внимание на котката, извади лист хартия от ръкава си и го подаде на Лираел.
— Това е съобщението, което изпратих с пощенски ястреб до Бархедрин. От местния гвардейски гарнизон ще го препратят до Стената, а оттам ще бъде предадено на анселстиерците, които… хм… ще го изпратят на родителите ми в Корвиър с един уред, наречен телеграф. Затова е написано в телеграфен стил, който е доста странен, ако човек не е свикнал с него. В клетките имаше четири ястреба — без да броим този от Елимер, който няма да лети поне още седмица-две, — така че изпратих два до Велизар за Елимер и два до Бархедрин.
Лираел погледна листа и думите, написани с печатни букви с четливия почерк на Сам.
ДО КРАЛ ТЪЧСТОУН И АБХОРСЕН САБРИЕЛ
ПОСОЛСТВО НА СТАРОТО КРАЛСТВО КОРВИЪР АНСЕЛСТИЕР