— Ще отидем, Дамед — каза Сабриел. — Но би било разумно да приложим плана, който обсъдихме.
— Моля за извинение, милейди Абхорсен — отвърна Дамед, — но не съм сигурен, че той ще повиши вашата сигурност. Всъщност възможно е да усложни ситуацията.
— Но ще бъде по-забавно — заяви Сабриел. — Колите готови ли са? Само ще си облека палтото и ще сложа ботуши.
Дамед кимна неохотно и излезе от стаята. Тъчстоун избра едно тъмно палто от няколкото, които бяха преметнати на облегалката на един шезлонг, и го облече. Сабриел си сложи друго — мъжко палто — и седна да смени обувките си с ботуши.
— Притесненията на Дамед не са неоснователни — каза Тъчстоун, като й подаде ръка. — А мъглата е много гъста. Ако си бяхме у дома, не бих се усъмнил, че е образувана със зъл умисъл.
— Мъглата е съвсем естествена — отвърна Сабриел. Те се приближиха един към друг и завързаха взаимно шарфовете си, завършвайки с нежна, лека целувка. — Но съм съгласна, че би могла да се използва срещу нас. Въпреки това съм много близо до създаването на съюз срещу Королини. Ако Доуфорт се включи, а фамилията Сейър се държи настрана…
— Това е малко вероятно, освен ако не ги убедим, че не сме отвлекли техния скъп син и племенник — изръмжа Тъчстоун, но вниманието му беше насочено към пистолетите му. Увери се, че и двата са заредени, че във всеки патронник има патрон, а петлето, както и предпазителят, са спуснати. — Ще ми се да знаехме повече за онзи водач, който Никълъс е наел. Убеден съм, че съм чувал името Хедж, при това не в положителна светлина. Само ако ги бяхме срещнали на Големия южен път.
— Сигурна съм, че скоро ще има новини от Елимер — каза Сабриел, докато проверяваше пистолета си. — Или може би дори от Сам. Във всеки случай, трябва да поверим проблема на здравия разум на децата си и да се заемем с това, което ни предстои.
Лицето на Тъчстоун се изкриви в гримаса при мисълта за здравия разум на децата му и той подаде на Сабриел сива филцова шапка с черна лента, копие на неговата, като й помогна да свали малката кръгла шапчица и да събере косата си под новата.
— Готова ли си? — попита, когато тя закопча колана на палтото си. С шапки на главите, вдигнати яки и високо препасани шарфове, двамата изглеждаха досущ като Дамед и останалите гвардейци. И идеята беше точно такава.
Отвън чакаха десет телохранители, без да се броят шофьорите на двата тежко бронирани автомобила „Хедън-Хеър“. Сабриел и Тъчстоун се присъединиха към тях и дванадесетимата се скупчиха заедно за миг. Ако зад загражденията ги наблюдаваха някакви неприятели, щеше да им бъде трудно да различат кой кой е в мъглата.
На задните седалки във всяка кола седнаха по двама души, а останалите осем застанаха на стъпалата. Шофьорите бяха оставили двигателите да работят на празен ход известно време, и ауспусите постоянно бълваха в мъглата струя от топли и леки газове.
При подаден сигнал от Дамед, автомобилите поеха по алеята с надути клаксони. Това беше знак за стражите на портата да я отворят, а анселстиерската полиция да разпръсне тълпата отвън. Напоследък там винаги имаше тълпа, състояща се главно от поддръжници на Королини: платени престъпници и агитатори, които носеха на ръкавите си червените ленти на неговата партия „Наша страна“.
Въпреки опасенията на Дамед, полицията си свърши добре работата и раздели множеството, така че двата автомобила да преминат. Замериха ги с няколко тухли и камъни, ала те не улучиха пътуващата стража, или рикошираха в заякченото стъкло или бронираното покритие. След минута тълпата остана зад гърба им — просто мрачно и крещящо множество в мъглата.
— Ескортът не ни следва — каза Дамед, който пътуваше върху стъпалото до шофьора на първата кола. Бяха възложили на един отряд от конната полиция да съпровожда крал Тъчстоун и неговата кралица Абхорсен навсякъде из града, и досега те бяха изпълнявали задълженията си според очакваните стандарти на Полицейския корпус в Корвиър. Този път полицаите бяха останали на конете си.
— Може би са им дали противоречиви нареждания — каза шофьорът през отворения си прозорец. Ала гласът й не звучеше убедително.
— Най-добре да променим маршрута — нареди Дамед. — Поемете по Харалд Стрийт. Направо и вляво.
Колите профучаха покрай два по-бавни автомобила, тежко натоварен камион и кон с каруца, рязко удариха спирачки и завиха наляво по широката Харалд Стрийт. Това беше едно от по-модерните места за разходка и по-добре осветено, с газови лампи, разположени на равни интервали от двете страни на улицата. Ала въпреки това, беше рисковано да се движиш с повече от петнайсет мили в час заради мъглата.