Разбира се, няма никакво доказателство и за това твърдение. Но достатъчно инциденти като този са по принцип в основата на недоверието на лекарите към полицията.
Приложение 3
Полесражения и бербери
През цялата история хирургията и войната са били тясно свързани. Дори днес младите хирурзи най-малко от всички лекари възразяват да бъдат изпратени на полесражението. Защото именно там хирурзите и хирургията традиционно са се развивали, правели са открития и са помъдрявали.
Първите хирурзи не са били лекари, а бербери. Тяхната хирургия била примитивна, състояла се главно от ампутации, пускане на кръв и превързване на рани. Берберите придружавали войската по време на главните кампании и постепенно усвоявали изкуството да помагат за възстановяване на пострадалите.
Те били ограничавани от липсата на анестезия; до 1890-а единствената достъпна упойка била куршум между зъбите на жертвата и яко наливане с уиски. Хирурзите винаги са били гледани от високо от останалите лекари, които не благоволявали да лекуват пациентите с ръцете си, а предпочитали един по-възвишен и интелектуален подход. Това отношение в известна степен се е запазило и до наши дни.
Сега, разбира се, хирурзите не са бербери, и обратно. Но берберите са запазили емблемата на своя стар занаят: червено-бялата берберска върлина като символ на окървавените бели одежди на бойното поле.
Но макар че хирурзите вече не подстригват, те все още придружават армиите. Войните им дават всестранен опит в лекуването на травми, рани, поражения при катастрофи и изгаряния. Войната също ускорява нововъведенията: повечето от техниките, възприети в пластичната (или реконструктивната) хирургия, са развити по време на Втората световна война.
Всичко това не прави от хирурзите непременно войнолюбци или противници на мира. Но историческият фон на тяхната професия предопределя по-различния им светоглед в сравнение с останалите лекари.
Приложение 4
Съкращения
Лекарите обичат съкращенията — вероятно в никоя друга основна професия ги няма толкова много. Освен важната, времеспестяваща функция съкращенията, изглежда, имат и допълнителна цел. Те са код, тайна и непроницаем език; те са кабалистичните символи на медицинската общност.
Например „PMI, съответстващ на LBCD, беше локализиран в 5-ия ICS на 2 см странично от MCL“. Нищо не може да бъде по-мистериозно за незапознат човек от това изречение.
За медицината X е най-важната буква от азбуката, защото често се използва в съкращенията. Употребата й варира от разбираемото „Детски паралич х3“ за три ваксини против детски паралич, до „Изписан за отделение X“ — чест евфемизъм за изпращане в моргата. Но има и много други: dx е диагноза (diagnosis); рх — прогноза (prognosis); Rx — терапия (therapy); sx — симптоми (symptoms); hx — история (history); mx — метастази (métastasés); fx — фрактури (fractures).
Буквените съкращения са на особена почит в кардиологията, с нейното безкрайно използване на LVH, AS, MR, за да се опишат различни състояния на сърцето, макар че и другите специалности си имат свои собствени съкращения.
Понякога съкращенията се използват за коментари, които някой не иска да напише изцяло. Това е така, защото болничният лист на всеки пациент е законен документ, който може да бъде използван в съда — следователно лекарите трябва да внимават какво говорят. В резултат се появява цял нов речник, както и серии от съкращения.
Например пациентът не е луд, а „дезориентиран“ или „напълно объркан“, той не лъже, а „спестява някои факти“, и не е тъп, а „недосетлив“. Сред хирурзите любим израз за изписване на пациент, който симулира, е РЗО, което означава „разкарайте задника му оттук“. А в педиатрията се използва може би най-необичайното съкращение от всички — СИД, което означава „смешно изглеждащо дете“.
Приложение 5
Белите престилки
Всеки знае, че лекарите носят бели униформи, но никой, дори те, не знае защо. Сигурно „белите престилки“, както ги наричат, са отличителен белег, но те не служат на някаква реална цел и дори не са традиционни.
В двора на Луи XIV например всички лекари са носели черно: дълги, впечатляващи роби, които били толкова удивителни и величествени в онези дни, колкото са белите униформи днес.
Съвременните аргументи за белите престилки обикновено са стерилност и чистота. Лекарите носят бяло, защото е „чист“ цвят. Болниците са боядисани в бяло по същата причина. Това изглежда доста разумно, докато човек не види стажант-лекар, който е бил на смяна 36 часа, спал е два пъти с дрехите си и е обслужил дузина пациенти. Неговата бяла униформа е смачкана и явно гъмжи от бактерии.