Хирурзите пък съвсем се отказват от белия цвят. Пример за асептична среда, за липса на бацили, са операционните зали. Но днес малко операционни са бели, а хирурзите не носят бели дрехи. Те носят зелени, сини, а понякога сиви униформи.
Така че трябва да приемем медицинските „бели престилки“ просто като униформа, без да търсим повече логика в цвета, отколкото в синьото на морските или в зеленото на военните униформи. Тази аналогия е по-близка, отколкото обикновеният наблюдател предполага, защото медицинската униформа показва както ранга, така и длъжността. Един лекар още с влизането си в отделението на една болница може да определи ранга на всеки от болничния персонал. Може да каже кой е лекар, кой е стажант-лекар, кой е студент по медицина и кой е санитар. Той прави това, като разчита някои дребни белези, така както военните разчитат нашивките и пагоните. Това обикновено се свежда до въпроси като: Носи ли човекът стетоскоп? Един или два бележника има в джоба си? Държи ли тесте болнични листове, щипнати с кламер? Носи ли черна чанта?
Процесът на разпознаване може да се разшири и да се определи и специалността на лекаря. Невролозите например лесно се разпознават по трите или четирите прави игли, забодени на левия им ревер.
Приложение 6
Аргументи „за“ и „против“ аборта
Прието е, че има шест аргумента „за“ и шест — „против“ аборта.
Първият аргумент се отнася до правото и антропологията. Може да се покаже, че много общества рутинно практикуват аборта и детеубийството, без да търсят родителска вина и без това да разрушава моралните устои на обществото. Обикновено примерите са от маргинални общества, живеещи в сурова среда — като африканските пигмеи например или пък бушмените в Калахари. Или от общества, където се поощрява раждането на момчета и се убиват излишните момичета. Но същият аргумент е в сила и за Япония — шестата по големина нация в света и една от най-индустриализираните страни.
Обратният аргумент е, че западните общества нямат почти нищо общо нито с пигменте, нито с японците, и че това, което е правилно и приемливо за тях, не е непременно такова и за нас.
Юридическите аргументи се основават на следното. Може да се докаже, че днешните закони за абортите не винаги са съществували — те са се развивали през вековете в резултат на различни фактори. Поддръжниците на абортите твърдят, че съвременните закони са произволни, глупави и нерелевантни. Те искат законова система, която правилно да отразява нравите и технологичните възможности на настоящето, а не на миналото.
Обратният аргумент е, че старите закони не са непременно лоши и че ако се променят необмислено, ще се внесе несигурност в и без това вече несигурния ни свят. Една опростена форма на аргумента против абортите е просто, че те са незаконни. Доскоро на много иначе разумни лекари им беше удобно да отстояват тази позиция. Сега обаче абортите се обсъждат в много кръгове и такъв елементарен поглед върху нещата е неприемлив.
Вторият аргумент засяга абортите като форма за контролиране на раждаемостта. Привържениците на абортите ги приемат като високоефективен начин за контрол върху раждаемостта и посочват техния успех в Япония, Унгария, Чехословакия и другаде. Те не виждат съществена разлика между предпазването от забременяване и спирането на процеса, преди той да е довел до развитие на жизненоспособен зародиш. Същите хора не виждат разлика между календарния метод за предпазване от бременност и хапчетата, тъй като целта и в двата случая е една и съща. В резюме аргументът е, че „важни са намеренията“.
Тези, които не са съгласни, разделят предпазването от забременяване от прекъсването на бременността. Те вярват, че щом веднъж е настъпило оплождане, зародишът има права и не може да бъде убиван. Тази гледна точка се поддържа от много хора, които са привърженици на общоприетите мерки за контрол върху раждаемостта. Те се затрудняват да отговорят на въпроса какво да се прави, ако този контрол се провали, както става понякога.
Третият аргумент засяга социалните и психологическите фактори. Той има различни варианти.
При първия се твърди, че физическото и психическото здраве на майката има предимство пред това на нероденото дете. Майката и вече съществуващото й семейство може да пострадат емоционално и финансово от раждането на още едно дете и следователно в такива случаи раждането трябва да бъде избегнато.