— Вие пък кой сте?
— Аз съм лекар.
— Да, добре, крайно време беше — каза той и отново се обърна към мисис Лий.
Джудит беше бледа и съкрушена.
— Всичко започна преди двайсет минути — каза тя. — Получавахме заплахи по цял ден, писма също. Най-накрая преминаха към действие: пред къщата спряха четири коли и тумба хлапаци слязоха от тях. Те забиха кръста, заляха го с бензин и го запалиха. Трябва да са били двайсетина. Стояха там и пееха: „Напред, християнски войници!“ Когато видяха, че ги гледаме, започнаха да хвърлят камъни. Истински кошмар.
— Добре ли бяха облечени? Какви бяха колите им?
Тя поклати глава.
— Това беше най-неприятното. Бяха хлапаци, облечени прилично. По-лесно щях да го проумея, ако бяха стари фанатици, но това бяха тийнейджъри. Трябваше да видиш лицата им.
След като превързахме децата, ги изведохме от стаята.
— Искам да видя писмата, които сте получили — казах аз.
Точно тогава едногодишното бебе на Лий допълзя в дневната. То се усмихваше и издаваше гукащи, доволни звуци. Бляскащите стъкла по килима очевидно го заинтригуваха.
— Хей! — викнах към ченгето на вратата. — Хванете го!
Той ме погледна. Беше наблюдавал детето през цялото време. Наведе се и спря бебето, хващайки го за дундестия глезен.
— Вдигнете го. Няма да ви ухапе.
Направи го неохотно. Държеше го така, сякаш бебето беше заразно. По лицето му се четеше отвращение: бебе на убиец на деца.
Джудит отиде при полицая, стъклата хрущяха под обувките й. Тя взе бебето от ръцете му. Малкото не знаеше какво изпитва към него ченгето. То се беше заиграло щастливо с блестящите му копчета, радваше се на униформата.
— Ами, вижте какво, ние получаваме съобщения през цялото време. Не можем да реагираме на всички обаждания — говореше на мисис Лий другото ченге.
— Но ние се обадихме, когато те запалиха онова нещо на ливадата.
— Онова нещо е кръст.
— Знам какво е. — Вече вбесена, Бети беше спряла да плаче.
— Дойдохме възможно най-бързо. Това е истината, госпожо. Толкова бързо, колкото можахме.
— Трябваха им цели петнайсет минути — каза Джудит. — За това време всички прозорци бяха изпочупени и тийнейджърите си бяха отишли.
Отидох до масата и погледнах писмата. Те бяха внимателно отворени и подредени на купчина. Повечето бяха надраскани набързо, няколко бяха написани на машина. Бяха кратки, някои само с по едно изречение, и всяко едно съдържаше задъхания съсък на проклятието й псувнята.
„Мръсен комунист! Ти и другите като теб ще си получите заслуженото, убийци на бебета. Вие сте изметът на обществото. Хитлерист! Мислиш, че си в Германия, но не си!“
Неподписано
„Нашият Бог и Спасител проповядваше: Страдайте вместо малките деца, за да дойдете при мен. Ти си прегрешил срещу Бог Исус, нашия Господ, и ще изстрадаш възмездието във всемогъщите Му ръце. Възхвалявай Бога и безграничната му мъдрост и милост.“
Неподписано
„Благоприличните Богобоязливи хора от държавата няма да седят мирно. Ние ще се борим с вас, където и да се състои тази битка. Ще ви изгоним от къщите ви, ще ви изгоним от страната. Ще изгоним всички, докато тази държава стане спокойно за живеене място.“
Неподписано
„Харесва ви да убивате деца? Ще видите как ще се чувствате, когато убием вашите.“
Неподписано
„Абортът е престъпление срещу Бога, човека, обществото, и още нероденото. Ще платиш на тази земя. Господ ще те гори в ада вечно.“
Неподписано
И така нататък. Само едно писмо, написано с красив женски почерк, гласеше друго.
„Съжалявам да чуя за нещастието ви. Знам, че това ще бъде временно изпитание за всички вас. Искам само да кажа, че съм много благодарна за направеното за мен миналата година, и че вярвам във вас и в това, което правите. Вие сте най-прекрасният лекар, който някога съм познавала, и най-честният. Направихте живота ми много по-добър от онова, което щеше да бъде иначе. Ще се моля за вас всяка нощ.
Мисис Алисън Банке“
Пуснах писмото в джоба си. Можеше да потрябва.
— Я виж ти! — чух глас зад мен и се обърнах. Беше Питърсън.
— Жена ми ми се обади.
Той огледа стаята с всичките счупени прозорци. С падането на нощта ставаше студено.
— Пълна каша, нали?
— Може и така да се каже.
— Всъщност да. — Той се разходи из стаята. — Пълна каша.