— Слушам, капитане!
Пайк си отиде със същото изражение, каквото имаше Бермън.
Макноот се облегна в креслото и нещо измърмори. Ставите го въртяха, сякаш предвещаваха буря. Недостигът по който и да е параграф е сериозна работа, щом не е съобщено своевременно в рапорта. Ще го изтълкуват като небрежност или нещастен случай. А излишъкът е мръсно нещо. Поражда мисли за нагло присвояване на държавно имущество с благословията на командира.
Например наскоро се бе разглеждало делото на Уилямс от крайцера „Бързий“. Макноот го слушаше по радиото, докато летеше в района на съзвездието Воловар. Оказало се случайно, че Уилямс разполага с единадесет кангала жица за електрическа ограда, макар по документи да му се числели десет. Свиканият военен съд доказа, че излишната жица, която има огромна разменна цена на една от планетите, не е била открадната от склада или на матроски жаргон „подплашена от борда“. Все пак наказаха Уилямс с мъмрене. А това щеше да му попречи да напредне в службата.
Капитанът все още си мърмореше ядосано, когато се върна Пайк и донесе папката с инвентарната ведомост.
— Веднага ли ще почнем, капитане?
— Няма как. — Той стана, пъшкайки, простил се мислено с надеждата да си почине и с радостта да съзерцава неоновите светлини. — Бързо не може да се провери всичко от носа до кърмата! С разглеждането на личните чували на екипажа ще се заема най-накрая.
Макноот излезе от каютата и тръгна към носа на кораба. Пайк печално и неохотно се тътреше след него.
Когато минаваха край отворения главен люк, забеляза ги Жълтурко. Той изскочи в коридора и затича след тях. Прадедите на тоя голям пес са се отличавали по-скоро с игривост, отколкото с породата си. Той гордо носеше на шията си широка каишка с надпис „Жълтурко“ — собственост на космическия кораб „Неуморим“. Беше равноправен член на екипажа и главните му задължения, изпълнявани съвестно, от него, се състояха в това, да не допуска до кораба чужди хора, а така също да подушва понякога опасности, незабележими за човешкото око и нос.
Така крачеха тримата: Макноот и Пайк с мрачен вид на хора, отрекли се от удоволствията в името на дълга, а Жълтурко, дишайки често и с явна готовност да вземе участие във всяко ново развлечение.
Когато стигнаха в носовата кабина, Макноот се тръшна на пилотската седалка и взе от радиста папката.
— Вие знаете тук всичко по-добре от мен. Моите владения са щурманската рубка. Затова аз ще чета названията, а вие ги проверявайте. — Той разтвори папката и почна от първата страница: — К1. Лъчев компас, тип D, един брой.
— Да — каза Пайк.
— К2. Електронен индикатор за разстояние и посока, тип jj, един брой.
— Да.
— КЗ. Гравитометри за двата борда, образец Казини, един чифт.
— Да.
Жълтурко, сложил глава на коленете на Макноот, изразително замига и заскимтя. Бе започнал да разбира недоволството на хората. Отегчителното изброяване на параграфи и проверката не е кой знае какво развлечение. За да утеши кучето, Макноот подръпна ушите му, без да се отвлича от работата.
— К187. Дунапренови възглавници за двамата пилоти, един чифт.
— Да.
Когато старшият офицер Грегори се върна, бяха стигнали до малката рубка за вътрешна свръзка и тършуваха из ъглите й в полумрака. На Жълтурко тук не се хареса и той си бе отишъл.
— М24. Запасни тридюймови микровисокоговорители, тип Т2, един набор от шест броя.
— Да.
Грегори надзърна в рубката и облещи очи.
— Какво става тук?
— Ще има обща проверка на инвентара. — Макноот погледна часовника си. — Идете да видите доставили ли са от склада всичко, което поръчахме, и ако не, защо. После ще ми помагате, а Пайк трябва да пуснем за няколко часа в града.
— Означава ли това, че отпуските се отменят? — попита Грегори.
— От само себе си се разбира! Докато не свършим с тая скука. — Той погледна към Пайк. — Когато отидете в града, потърсете всички наши хора и ги върнете на борда. Никакви възражения или оправдания. И никакво бавене. Това е заповед.
Пайк направи нещастно лице. Грегори го изгледа строго, излезе и след малко се върна.
— От склада ще изпратят всичко след двадесет минути.
Той мрачно наблюдаваше как Пайк се стяга за града.
— М47. Кабел за вътрешна свръзка три барабана.
— Да — произнесе Грегори, като мислено се ругаеше, че се бе върнал толкова рано.
Суматохата продължи до късно вечерта и започна отново рано сутринта. Три четвърти от екипажа, без да подвият крак, работеха вътре и навън от кораба. Вършеха работата си с такъв вид, сякаш ги бяха осъдили за престъпления, замислени, но още неизвършени.