Тя я задържа в длани. Беше се сбогувала отдавна. Вдигна очи към дъщерите си, към вече шестнадесетгодишната Джеси и към Грейс, на дванадесет години... дъщерите на съпруга й... и му благодари за тази неизмерима благословия. Наклони урната и я потупа, докато и последната прашинка от пепелта на Джо не се понесе над Тихия океан.
- Добре, а сега цветята.
Джеси смъкна своя венец от врата си и го пусна в океана. Грейс направи същото, после и Мери. Това бяха леи, хавайски гердани от цветя, и пускането им във водата означаваше, че човек принадлежи на океана и на земята. С тях даряваха и гостите, за да се върнат отново в земния рай. Четвърти венец полетя във въздуха и падна във водата сред разсейващото се облаче пепел.
- Добро хвърляне, Танк - похвали го Грейс.
Танк Потър се усмихна. Косата му беше късо подстригана, а в болницата беше свалил повече от двадесет килограма. Мери го беше посещавала често и двамата се бяха сближили. Момичетата го обожаваха. Той беше част от семейството.
- Може ли вече да си тръгваме? - попита Джеси. - Тук няма обхват.
- Взела си телефона си? - не повярва Грейс.
- Че защо не?
Мери се загледа някъде далеч над океана. Искаше да вярва, че всичко ще е просто чудесно. Че Грейс щеше да остане в ре- мисия. Че Джеси ще преодолее ужасите, които беше изстрадала. Че един ден Танк ще проходи без бастун, а може би дори ще спечели наградата „Пулицър“ за поредицата от статии за Йън Принс и УАН. Бъдещето беше колкото обещаващо, толкова и тайнствено.
Но засега тя мислеше единствено за настоящето. Йън Принс беше мъртъв. „УАН Технолоджис“ беше обект на ожесточено разследване по какви ли не престъпления. Едуард Мейсън гниеше в затвора. В знак на признателност към Джо, а и към Мери от ФБР бяха й дали не пенсия, а пълната заплата на съпруга й, каквато щеше да бъде към момента на пенсионирането му. Освен това някаква неизвестна ръка се беше намесила, беше възстановила кредитния баланс и спестяванията на семейството каквито си бяха, а и беше покрила задълженията им към болниците. Мери отказа да приеме повече, макар че разреши на неизвестната ръка да си купи нов лаптоп, нов айфон и да подари на по-малката си сестричка домашен любимец - трипръст южноамерикански ленивец. Грейс го нарече Сънльо.
Единственото важно в момента беше, че Мери е с дъщерите си и с мъжа, който не й беше безразличен.
Утрото беше наистина красиво.
- Да - каза Мери. - Можем да си тръгваме.
Танк потопи веслото си във водата и загреба.
Мери влезе в ритъма му и заедно потеглиха към сушата.