Той имаше снимка на Леополд в телефона си, но, разбира се, не можеше да я покаже на Рабиновиц и да го попита дали според него това е Сайзмор.
- Знаете ли какво се е случило, защо е напуснал института?
Старият лекар потропа нервно с пръсти по бедрото си.
- Както казах, пенсионирах се много по-рано.
-Но споменахте, че поддържате връзка с бившите си колеги.
- Доколкото знам, имал е проблеми от професионално естество.
- Какви по-точно?
- Не искам да навлизам в подробности. Но мога да ви уверя, че са били достатъчно сериозни, щом ръководството го е помолило да напусне.
- Какъв конфликт си имал с него, Декър? - попита Джеймисън.
- Сайзмор имаше протежета, а аз не бях сред тях.
- Крие наистина имаше своите любимци - потвърди Рабиновиц. - Лаская се от мисълта, че към всичките си пациенти проявявах еднакво уважение, старание, загриженост... Но и аз съм човек, и аз имам своите слабости и трябва да призная, че някои случаи ме интересуваха повече от други. Казусите, при които тежката мозъчна травма води до клинична смърт, преди човекът да се върне на този свят с изменени когнитивни способности, се броят на пръсти. Твоят случай е такъв, Еймъс. - Рабиновиц се усмихна. - Аз съм от „Беърс“ вече повече от шейсет години, а ти играеше в „Кливланд“, но пък беше единственият професионален футболист, попадал някога в института. След като го спомена... да, спомням си, че Крие създаваше проблеми. Не знам дали просто не те харесваше, или проявяваше онези недостатъци, които впоследствие го принудиха да напусне института... не знам. Но той не смяташе, че трябва да се занимаваме с теб.
- Не разбирам - каза Джеймисън, - на какво основание е достигнал до този извод?
- Сайзмор смяташе, че като професионален футболист съм се изложил доброволно на риска да претърпя мозъчно увреждане - обясни Декър. - Според мен мислеше, че незаслужено съм заел мястото на някой друг.
- Не го знаех - каза Рабиновиц.
- Защото не съм го споделял с никого. Думите му се изплъзнаха по време на един „разговор“ в коридора.
- Доста непрофесионално от негова страна - отбеляза рязко Рабиновиц.
- Съгласен съм. Но никога не ми е хрумвало, че това може да е мотивът, който се крие зад убийствата в „Мансфийлд“.
- И така, стигаме до най-важния въпрос: къде е доктор Сайзмор сега? - каза Джеймисън.
- Нямам представа - отвърна Рабиновиц. - Не ми се е обаждал, след като напусна.
- Дали пък не се е преместил в Бърлингтън? - попита репортерката.
- Ако все още практикува, би трябвало да го открием в някоя база данни с имената на лицензираните психолози. Ще започнем от там.
- Мога да позвъня в института и да поразпитам — предложи Рабиновиц. - След като не става въпрос за пациент, може да проявят повече отзивчивост. Някой колега може да знае къде е сега Крие.
Декър записа телефона, на който да се свърже с тях.
- Ще останем в града още ден-два - каза той и се надигна от мястото си. - Благодаря, Харолд, много ни помогнахте.
Рабиновиц също се изправи.
- Ще се моля Крие да не е вашият човек, но ако е той, ще се моля да го заловите, преди да навреди на други хора.
- Да се надяваме, че Бог ще чуе молитвите ви - каза Декър.
- Значи смяташ, че убиецът няма да спре дотук? - попита Рабиновиц.
- Сигурен съм, че ще опита отново.
43
След като напуснаха дома на Рабиновиц, Джеймисън и Декър се отбиха в едно ресторантче. Докато обядваха, Декър позвъни на Ланкастър и й предаде какво са научили от възрастния лекар.
- Добре, ще се опитаме да издирим този Сайзмор - отвърна тя. - Открием ли отпечатъците му в някоя база данни, ще ги изискаме и ще ги сравним с тези на Леополд. Ще ти звънна веднага щом разбера нещо. - Тя замълча и добави: - Обикаляш местата от своето минало? Не знаех, че си бил в този институт.
- Никой не знаеше освен Каси.
- Бяхме партньори доста години, Еймъс.
- Никога не ми е минавало през ум, че се интересуваш от миналото ми, Мери.