- Това само показва, че дори хората с големи мозъци грешат - отвърна рязко тя, без да прикрива разочарованието си.
Ланкастър прекъсна връзката и Декър остави телефона си до чинията, в която имаше недояден чийзбургер и купчина пържени картофи.
- Всичко наред ли е? - попита Джеймисън.
- Да - отвърна той и си взе едно картофче.
- Ако излезе, че Сайзмор е Леополд, значи е откачил - отбеляза Джеймисън.
- Определено не е нормален, ако е убил тринайсет души.
- Нямах това предвид.
- А какво?
Тя побутна чинията си встрани и се приведе напред.
- Смяташ, че те е нарочил, защото отделят на теб повече внимание, отколкото на някое от неговите протежета? Но това да не е конкурс за красота? Как ще убие всички тези хора, за да ти отмъсти за такова нещо?
- Момент! Ако е Леополд, не е убивал никого. Вярно, не знаем кой е убил агент Лафърти. Но Леополд е бил в ареста, когато е загинало семейството ми, а също и по време на стрелбата в гимназията. Има желязно алиби. Струва ми се, че и двата престоя в ареста са били предварително планирани.
- С други думи, знаел е, че семейството ти ще бъде убито, знаел е и че убиецът ще нахлуе в гимназията, така ли?
- Моментът, който е избрал, за да се появи в полицейското управление в Бърлингтън и да направи самопризнания, не е случайно съвпадение. Проверих досието от ареста в Кранстън. Скитничество, нарушаване на обществения ред. Прекарал една нощ в ареста, след което бил освободен. Пуснали са го на следващата сутрин, но това доказва по категоричен начин, че не е убил семейството ми.
- Затова си е намерил съучастник, който се е преструвал на сервитьорка в бара. Питам се що за човек е в състояние да убива с такава настървеност?
- И аз се питам същото.
- Но ако Сайзмор стои зад всичко, как е възможно да е станал психолог?
- Може нещо в главата му да е прещракало и да се е побъркал. Може да е имал биполярно разстройство и лекарствата да не са били в състояние да му помогнат вече. Самият Леополд е заявил на адвоката си, че страда от биполярно разстройство и е пропуснал лекарствата си... така поне каза адвокатът му пред съдията. Или е преживял някаква физическа или емоционална травма, която го е променила. Имаше бучка на врата си и следи от игли по ръката. Кой знае какво става в ума му. За двайсет години са могли да се случат много неща. Ако това наистина е бил Сайзмор, пое голям риск, като се срещна с мен. Знае как работи умът ми. Знае, че не забравям нищо. Ако е той, бих могъл да го позная.
- Но не го позна. Следователно едва ли е той.
- Права си.
- Въпреки това възможността ме плаши.
- Разбира се, защото това може да се случи с всеки от нас.
- А може просто да е жесток и зъл.
- Това помага ли ти да се почувстваш по-добре?
Тя потрепери.
- Не мисля, че каквото и да било в този случай ще ме накара да се почувствам по-добре.
Телефонът на Декър иззвъня и той отговори.
- Еймъс, не знам дали новината е добра или не - започна Рабиновиц, - но от института са продължили да препращат професионални публикации на Крие, след като е напуснал. Изминало е твърде много време и днес все по-рядко му изпращат каквото и да било, но имат адреса му.
Декър си го записа, благодари на стареца и провери адреса в интернет.
- Намира се горе-долу по средата между Чикаго и Бърлингтън. Минахме оттам на път към института.
- Което означава, че лесно може да отиде до Бърлингтън и да се върне.
- Да потегляме.
- Декър, не трябва ли да уведомим полицията?
- Какво ще им кажем? Не разполагаме с никакви доказателства срещу него. Нямаме нищо. Трябва да отидем там сами. Ако излезем прави, тогава ще повикаме ченгетата.
Той напусна ресторантчето с бързи крачки. Джеймисън го последва, макар и по-бавно.
Четири часа по-късно двамата отбиха от магистралата и прекараха следващите двайсет минути в лабиринта от улички, преди Декър, който използваше джипиеса на телефона си, да насочи Джеймисън към занемарен беден квартал.
- Явно Сайзмор преживява труден период - отбеляза тя.
Декър замълча, но погледът му трескаво обходи мястото, за да запамети всяка подробност.
- Ето я, третата отляво с черните щори. Да я подминем.
Джеймисън продължи напред и Декър я помоли да спре от другата страна на улицата, пет-шест къщи по-надолу от тази на Сайзмор.
- Декър, Рабиновиц каза, че Сайзмор е напуснал института преди няколко години.
- Точно така.
- Възможно ли е той наистина да е Леополд? Имам предвид... онзи приличаше на бездомник. Възможно ли е Сайзмор да е толкова изпаднал?
- Да - отвърна Декър. - Аз изпаднах ужасно. И не ми бяха нужни години.