Тя го погледна изненадано, преди да изрече бавно:
- Разбирам.
Декър се измъкна с усилие от задната седалка. Джеймисън свали колана си с намерение да го последва:
- Ти оставаш в колата.
- Какво?
- Ако се случи нещо лошо, даваш газ и звъниш на ченгетата.
- Декър, няма да те оставя...
- Напротив, ще ме оставиш!
Той затвори вратата й и тръгна към къщата. Крачеше по тротоара, пъхнал ръце в джобовете и навел глава, уж за да избегне мразовития вятър.
През цялото време обаче не откъсваше поглед от къщата вдясно. Мръкваше се, но вътре не светеше нито една лампа. Не се виждаше и кола на алеята. Дори още да живееше тук, Сайзмор вероятно не си беше у дома. Можеше да е в Бърлингтън и да планира следващото убийство.
В интерес на истината Декър смяташе за нищожна вероятността Сайзмор и Леополд да са един и същ човек. Мислеше, че е щял да го познае, ако е бил той, макар срещите им в института да не бяха кой знае колко чести. От друга страна, бяха изминали двайсет години, хората се променяха. Не можеше да отхвърли категорично тази следа. Освен това не разполагаше с друга.
Прекоси улицата, мушна се между две паркирани коли, едната от които бе качена на циментови блокчета, и тръгна по застланата с чакъл алея. Подмина къщата, свърна зад ъгъла и прескочи провисналата телена ограда. И откъм задния двор не се виждаха никакви светлини.
Застана до вратата, извади пистолета си и се ослуша напрегнато. Не чу стъпки. Всъщност не чу никакъв звук.
Погледна първо наляво, после надясно. В дворовете на съседите нямаше жива душа. Вечерта бе прекалено студена, за да стои някой навън.
Разби стъклото с лакът, пресегна се, отключи вратата и влезе.
Озова се в тясно антре. Вляво имаше пералня и сушилня. Няколко стъпала водеха към кухнята. Въздухът бе наситен с мирис на пържено и цигарен дим. Спомни си, че навремето Сайзмор беше пушач. Виждал го бе да излиза навън, за да изпуши някоя и друга цигара. Явно не бе успял да се пребори с този навик.
Но Декър бе седял в бара с Леополд, който не бе запалил нито една цигара. В баровете в Бърлингтън пушенето бе разрешено. Освен това и дрехите му не бяха вмирисани на тютюн. Непременно щеше да разбере, ако Леополд беше пушач. Следата започваше да изстива, но въпреки това трябваше да я проследи докрай.
Изкачи стъпалата и огледа малката кухня. В мивката имаше мръсни чинии. В кошчето бе захвърлен стар вестник. Погледна датата. Отпреди две седмици. Всичко започваше да изглежда все по-странно.
Напусна кухнята и провери всяка стая на партера. Не откри следи от скорошно присъствие. Изкачи стълбите към втория етаж.
Там вече изгуби търпение, затича се по коридора и започна да отваря рязко вратите. Огледа първата стая, после втората и накрая се озова пред третата и последна врата.
Блъсна я и едва не му призля от миризмата. Отиде до леглото и сведе поглед.
Не беше сигурен чий труп лежи върху чаршафите, защото бе в напреднал стадий на разложение. Ръстът му се стори като на Сайзмор. Лицето обаче бе неузнаваемо. Явно мъртвецът бе престоял тук доста време.
Беше толкова шокиран, че мина известно време, преди да огледа стаята. Една от стените прикова вниманието му.
Приближи се с подкосени крака и се взря в посланието върху нея.
Отново сгреши. Ако е започнал да гние, значи си се забавил прекалено много. Продължавай да опитваш. Може би ще откриеш истината. А може би не. Целувки, братле.
44
- Това е Крие Сайзмор - заяви агент Богарт. - Току-що потвърдиха самоличността му по пръстовите отпечатъци и зъбния профил.
Декър бе позвънил първо в полицията, а после и във ФБР. Ченгетата и агентите връхлетяха като ураган в къщата на Сайзмор. Бяха се събрали вътре. Слава богу, трупът отдавна бе изнесен.
Александра Джеймисън седеше в колата си, следвайки строга заповед да не напише и дума за случилото се.
- Разбира се, че е той - каза Декър.
- Защо?
Декър посочи надписа на стената.
- Заради това.
Богарт застана до него.
- Обясни ми.
- Пише, че отново съм сгрешил. Това е неговият дом. Бих дошъл тук само ако смятам, че е замесен. А той не е. Той е поредната жертва.
- В такъв случай убиецът си играе с теб. Дразни те, провокира те непрекъснато.
Декър кимна.
- Показва, че е по-умен от мен. Може и да е прав.
- Да се надяваме, че не е.
- През цялото време е с една крачка пред нас. „Ако е започнал да гние...“ Трупът беше полуразложен, когато го намерих.
- Планирал го е отдавна. А ти трябва да наваксаш. Като в баснята за костенурката и заека. Освен това не се налага да го правиш сам, имаш нашата подкрепа.