Излязоха навън. Беше рано сутринта.
- „Дъктон“ номер седемстотин и единайсет – каза замислено Богарт. - Завръщане в миналото, както сам се изрази.
- Да.
- Кой може да е убиецът, след като очевидно Сайзмор не е човекът, който ти е имал зъб.
- Доколкото си спомням, останалите лекари и служители нямаха проблеми с мен.
Богарт седна на едно бетонно стъпало и въздъхна.
- Добре. Нещо друго? Непременно трябва да има и друго! Защо иначе да те насочва към онова място? Не би могъл да знае за съществуването му, освен ако не е бил пациент или служител на института.
Декър седна до него.
- Не е достатъчно убиецът просто да е бил там. Трябва да съм му направил нещо или да си е въобразил, че съм му направил нещо, за да реагира по този начин.
- Лабилният ум може да възприеме безброй неща като обида. Може да си го изпреварил на влизане в някоя стая. Да си се подсмихнал. Или да си отговорил на въпрос, на който той е искал да отговори. Кой може да знае?
- Аз трябва да знам. Аз съм единственият, който може да открие отговора.
- Ти никога не забравяш нищо, затова вярвам, че ще се сетиш.
- Това е проблемът. След като не се сещам, значи не е тук - каза Декър и почука с пръст по слепоочието си. — Аз не се сещам току-така. Влизам в спомените си и откривам каквото ми е необходимо. Има разлика.
Богарт се изправи и го погледна.
- Предполагам, че си прав. Започвам да разбирам разликата, след като ми я обясни. - Той пъхна ръце в джобовете си и каза: - Съдебните медици смятат, че Сайзмор е мъртъв от две седмици. Все още не знаем къде са били тогава Леополд и приятелчето му. Ще разпитаме всички в квартала с надеждата да попаднем на някаква следа.
- Съмнявам се, че ще има полза. Промъкнах се през задния двор и проникнах в къщата с взлом. Толкова съм едър, а никой не ме забеляза.
- Въпреки това ще поразпитаме.
- Сайзмор работил ли е нещо?
- Проверяваме в момента. Ако е работил, някой колега би трябвало да съобщи за изчезването му, след като не се е появил в службата.
- Някои професии не изискват присъствие.
- Ще те уведомя, щом открием нещо.
Богарт се запъти нанякъде, а Декър стана, отиде до колата на Джеймисън и седна отзад. Тя го изгледа безмълвно от шофьорското място.
- Трябваше да отидеш в някой мотел - каза той. - Сигурен съм, че агентите на Богарт щяха да ме откарат.
Тя поклати глава и отвърна:
-Не, и без друго нямаше да мигна. Сайзмор ли беше?
- Да. Мъртъв е от две седмици.
- Когато излезе от къщата предишния път, каза, че надписът на стената бил поредната подигравка. Какво гласи той?
- Че пак съм закъснял, но трябвало да продължавам да се опитвам. Внушава, че може би не съм толкова умен, колкото си въобразявам. И отново ме нарича „братле“.
- Играе си с теб - каза тя и се прозя. - А сега какво?
- Трябва да поспим. А после да обмислим нещата заедно. Може да ни хрумне някоя идея.
- Наистина ли смяташ така?
- Не.
Защото не се сещам току-така. Идеите не ми хрумват изневиделица. Те вече са тук. Или ги няма.
45
На път за Бърлингтън Декър почти не отвори уста и остави без отговор повечето въпроси на Джеймисън. Накрая тя се предаде и включи радиото. Спряха да обядват в един грил-ресторант край магистралата, посещаван предимно от тираджии. Джеймисън паркира миниатюрното си возило сред морето от огромни камиони.
Заведението беше препълнено, затова ги настаниха на ъглова маса в дъното, до залата за билярд, където шофьорите блъскаха яростно топките и залагаха на изхода от партиите. В съседство имаше магазин за сувенири, в който най-популярните артикули бяха дамското бельо и секс играчките за приятелките или съпругите, които чакаха шофьорите у дома.
Поръчаха си обяд и Декър си сложи лъжичка захар в кафето, без да откъсва поглед от масата. От джубокса се носеше блус в изпълнение на Бони Рейт.
Джеймисън огледа оживлението, което кипеше около тях, като не пропусна и мъжа с каубойската шапка, който яздеше родео-симулатор. Задържа се на гърба едва няколко секунди, преди да се стовари на земята за огромно удоволствие на приятелите си.
Декър поглади брадата си и погледна Джеймисън.
— Трябва да се качиш на първия самолет и да отидеш колкото се може по-далече от мен. Добре ме разбираш, нали?
— Вече сме обсъдили това и сме се разбрали, че участваме заедно. Анди Джаксън беше...
— Бил е твой приятел и ментор. Ако беше жив, нямаше да иска да загинеш.