— Имам спрей и...
— Знаеш ли, че те може да са тук в този момент. Да ни наблюдават. Да наблюдават теб.
- Опитваш се да ме уплашиш.
- Не е нужно да се опитвам, Джеймисън. Ти си умна жена, което означава, че вече си уплашена.
Поръчката им пристигна и те започнаха да се хранят мълчаливо, като всеки от тях избягваше погледа на другия.
Когато донесоха сметката, Декър плати и за двамата.
- Не си длъжен да ме черпиш - каза тя.
- Ядох доста повече от теб. Нямаше да е честно да си разделим сметката поравно.
Запътиха се към колата и Декър огледа района.
- Къде искаш да те оставя? - попита Джеймисън, когато пристигнаха в Бърлингтън. - В хотела, в училището, в полицейското управление? Накрай света?
- Ще се качиш ли на самолета?
Тя се обърна и го погледна.
- Не знам - отвърна тихо.
- Чух, че по това време на годината във Флорида е много приятно. Какво ще кажеш за Маями?
- Не обичам да бягам от неприятностите.
- Това не е обикновена неприятност. Става въпрос за оцеляването ти.
- Ами ти? Ти оставаш, нали? Няма да се качиш на самолета и да отидеш някъде.
- Оставам - заяви Декър без повече обяснения. - Можеш да ме закараш в хотела.
Когато слезе от колата, той каза:
- Каквото и да решиш, обади ми се, за да знам. Става ли?
Тя кимна и потегли.
Декър се прибра в стаята си, взе си душ, подремна малко и излезе навън. Взе автобуса до „Мансфийлд“.
Ланкастър го посрещна в библиотеката. Изглеждаше бледа и отслабнала, а ръката й трепереше силно.
Седнаха отзад и той й разказа събитията от последните два дни.
- Смяташ ли, че Джеймисън ще послуша съвета ти? - попита тя.
Декър сви рамене.
- Надявам се. Не мога да я заставя да замине.
- Добре. Крие Сайзмор също е напуснал Чикаго, а виж какво му се е случило.
- Не могат да открият всеки, Мери. Това не е някаква тайна организация с неограничени ресурси. Двама души са. Да, находчиви и методични, но само двама.
- Това е само твое предположение. Също като моето относно „Севън-Илевън“.
Декър обмисли думите й и кимна.
- Всъщност... права си. Какво стана тук? Има ли напредък?
Тя поклати глава.
- Военните продължават да ни размотават. Не че информацията от тях би ни помогнала кой знае колко. Криминолозите не откриха нищо. Знаем как е влязъл убиецът, как се е придвижвал, откъде се е измъкнал, но пак сме в задънена улица, Еймъс.
- Единственият доказан факт е връзката с мен. Тя ме отведе до Чикаго и института. Тази връзка бе потвърдена от убийството на Крие Сайзмор. Щом знаят за антипатията му към мен, значи са били в института или разполагат с вътрешна информация за някаква случка преди двайсет години.
- А ти не си спомняш нищо, което да ни помогне, така ли? Не подозираш никого от всички хора, които са били там по твое време?
Декър се облегна на стола си и обходи с поглед полицаите и федералните агенти, които работеха върху различни аспекти на случая. Забеляза в очите и движенията им нарастваща умора и безпокойство. И преди бе виждал как един или друг случай зацикля и в крайна сметка остава неразрешен. В тези хора се прокрадваше убеждението, че няма да хванат виновника. И то изпиваше силите им.
Погледна отново към Ланкастър.
- Леополд със сигурност не е бил в института. Единственият човек, за когото би могъл да мине, беше Сайзмор. Но предположението, че двамата са един и същ човек, вече е отхвърлено.
- Добре, видяхме, че тези хора са майстори на преобразяването. Успяха с лекота да ни заблудят да издирваме по-едър човек. Разпратили сме новото описание на всички служби. И нищо. Убиецът просто изчезна.
- И никаква следа от сервитьорката в бара?
- Не. Сервитьорка или сервитьор, ако се вярва на бармана.
- Отново умела дегизировка. Мъж, който се представя за жена. И го прави умело. Поднесе ми бира, беше на сантиметри от мен, а аз така и не заподозрях нищо.
- Убеден ли си, че сервитьорката е замесена?
- Барманът разказал на ФБР, че е изчезнала пет минути преди Леополд да си тръгне, и не се върнала повече. Може да е съвпадение, но по-скоро не е.
- Добре, но не е и факт. Все още. - Ланкастър прелисти някакви документи. - Аз обаче разполагам с нещо, което е факт.
Декър изправи гръб на стола си.
- Какво?
- В гимназията загинаха шестима ученици и трима учители. Петима от учениците са момчета.
- Деби Уотсън е единственото момиче.
- И петте момчета са били във футболния отбор. Или по-точно трима. Четвъртият е бил мениджър на отбора, а петият бил освободен неотдавна заради грубо нарушение на правилника.
Декър се напрегна.