- Бет Уотсън спомена, че Джими Шикъл е бил в отбора. Но не направих връзката с останалите заради Деби и учителите.
- Джо Креймър, учителят по физическо, е бил и треньор на футболния отбор.
- А Дрездън, заместник-директорът?
- Не открих никаква връзка между Бари Дрездън и футбола. Децата му не учат в „Мансфийлд“, следователно не биха могли да играят в отбора. Анди Джаксън също няма нищо общо с футбола.
- Той е убит, защото се е опитал да спре стрелеца - каза Декър. - Възможно е останалите жертви да са избрани заради връзката им с отбора.
- Но при Дрездън такава връзка липсва.
- И все пак, пет момчета от отбора плюс треньора? Това не може да е съвпадение, Мери. Вероятността е твърде малка. Във всяка класна стая е имало предостатъчно мишени. Но убиецът е стрелял само по една. Чакай малко, всички жертви ли са били едри? Имали ли са вид на футболисти?
- Двама са били доста едри, но останалите са били с нормално телосложение. Съмнявам се да ги е подбирал единствено в резултат на външния им вид. В петък обикновено идвали облечени с футболните си фланелки, защото имали мач, но това не стана в петък. Въпреки това убиецът лесно е можел да разбере кой е в отбора и кой не. Както и да открие учебната им програма и да разбере в коя стая са. Или пък Деби му е казала. В такъв случай тя е знаела какво ще се случи. - Ланкастър замълча. - Както и да е, исках да знаеш какво съм открила.
- Браво, Мери, добре си се справила. Никой друг не направи тази връзка, включително и аз.
Тя се усмихна уморено.
- Не съм свикнала да те изпреварвам, но усещането е приятно. Какво означава всичко това, Еймъс?
- Играех в отбора на гимназията. Убиецът е отнесъл всичките ми трофеи...
Декър замълча.
- Какво има?
- Дрездън не е бил случайна жертва. Стрелецът се е отправил целенасочено към кабинета му, за да го убие. Лесно можем да обясним смъртта на Деби и Джаксън. Но не и на Дрездън. Защо е загинал, ако не е свързан по някакъв начин с отбора?
- Нямам представа - призна Ланкастър.
- Добре, няма смисъл да седим тук и да си блъскаме главите в стената. Трябва да отидем на едно място.
- Кое място?
- В бара.
- Жаден ли си?
- Да, но не за бира.
46
Декър и Ланкастър стояха срещу бара. Беше студено и прехвърчаше сняг. Ланкастър извади кърпичка и издуха носа си.
- Ако няма да влизаме, по-добре да чакаме в колата - предложи тя. - Замръзвам и имам чувството, че се разболявам.
Декър бе обиколил целия квартал, без да пропусне нито една улица, и бе запаметил всяка подробност, след което бе започнал отначало. Сега оглеждаха улицата пред бара в двете посоки чак до най-близката пряка. Ланкастър вървеше след него.
- Няма камери на Пътна полиция - отбеляза той.
- Бърлингтън има камери, но не навсякъде. Чувала съм, че в Лондон и Ню Йорк са сложили на всеки ъгъл. Само че ние не разполагаме с техния бюджет, нали?
- Но пък има частни камери за видеонаблюдение - отбеляза Декър. - Банки, заложни къщи, магазини за алкохол... Аз обаче не виждам такива никъде. Можеш ли да провериш дали на тази улица има поне една охранителна камера?
- Сега ще се обадя - каза тя.
Докато Ланкастър провеждаше разговора, Декър продължи да оглежда района. Облаците бяха натежали от влага. Ако температурите продължаваха да падат, можеха да очакват обилен снеговалеж.
Ланкастър сложи край на разговора.
- Ще ми се обадят. А сега какво?
Декър се запъти към бара от другата страна на улицата и тя го последва.
Заведението бе пълно, повечето маси бяха заети от двойки, макар по всичко да изглеждаше, че в задната част на салона се вихри ергенско парти.
Ланкастър изгледа с презрение стриптийзьорката, която тъкмо събличаше оскъдния си костюм на Жената-котка.
- Да не повярва човек от какво се възбуждат младите мъже.
- Това ги е възбуждало винаги — отвърна разсеяно Декър. - Красиви разголени жени.
Проправиха си път към бара и Декър срещна погледа на бармана, с когото бе разговарял преди. Той дойде при тях.
- Какво ще пиете?
- За мен наливна „Милър“ - каза Декър и погледна Ланкастър.
- Не пия в работно време - отвърна тихо тя.
- И безалкохолен коктейл за моята приятелка - добави Декър.
Когато барманът отиде да изпълни поръчките им, Декър се завъртя на стола си, облегна се на бара и огледа помещението. Ланкастър направи същото.
- Леополд те е довел в този бар. Разговаряли сте, след което той е изчезнал с помощта на предполагаемия си съучастник, маскиран като сервитьорка.
- Да бе, предполагаем! - възкликна подразнен Декър.