- Откъде Леополд ще знае, че ще го последваш до тук?
- Как няма да го последвам? И то след като всички обвинения срещу него отпаднаха? Знаел е, че познавам полицейските процедури. Знаел е, че ще го отведат в килията, за да си събере багажа. Знаел е, че ще го чакам отвън. Ако пък случайно бях пропуснал да отида, какво толкова? Нищо не губи. Ще намери друг начин да ме подмами.
- Но защо да те подмамва? Каква е била целта му?
- Може да е искал да ме види отново, да ме прецени.
- Но ако разсъждавам правилно, сервитьорката е човекът, който всъщност е искал да те види. Може тя да е била с теб в института. И нея да си засегнал по някакъв начин.
- Сигурен съм, че и това е било част от намеренията им.
- Защо не са те убили още тогава? Защо дори не са се опитали?
- Не съм страдал достатъчно, Мери.
- Не си страдал достатъчно? Ами всички онези жертви, включително семейството ти? Статията, която Джеймисън написа? Подигравателните послания, които ти оставя?
- Пак не е достатъчно, Мери. Не и за тях.
- Какво още могат да искат от теб, Еймъс?
- Просто не знам какво, Мери.
Декър обаче знаеше целта на играта им.
Искат мен.
Барманът донесе питиетата им и каза:
- Ей, човече, посещението ти онзи ден ми излезе доста солено. Ченгетата наводниха заведението и подплашиха половината клиенти.
- Това едва ли се е отразило на заплатата ви - възрази безцеремонно Ланкастър.
- Ами бакшишите, скъпа госпожо? - отвърна барманът. - Аз живея от бакшишите. - Поднесе електронна цигара към устните си и дръпна от нея. - Да не би да смятате, че собствениците на това място ми плащат прилична заплата? Ако е така, трябва да отидете на психиатър.
- Сигурен съм, че и сервитьорките ви разчитат на бакшиши - каза Декър.
- Така е.
- Но не и онази, която е изчезнала внезапно. Може би е разполагала с друг източник на доходи.
- Възможно е.
- Сигурен ли сте, че е бил мъж? — попита Ланкастър, без да откъсва поглед от лицето му.
Барманът издържа погледа й и попита:
- А вас какво ви интересува?
Тя показа значката си. Той отново дръпна от цигарата и отвърна:
- Навремето бачках като сценичен работник на Бродуей. Там се навъртаха доста от тези... екземпляри. Мога да различа мъжете от жените, но трябва да призная, че този беше доста добър.
- Защо сте го оставили да работи, след като сте подозирали, че е мъж? - попита Ланкастър.
- Пет пари не давам какъв е, стига да разнася питиетата, без да ги разлива. Трябва ми някой да бачка. Не ме интересува дали има пенис или не.
- Ти каза, че сервитьорката е изчезнала малко преди да си тръгне онзи, с когото разговарях.
- Ами да. И не я видях повече. Трябваше сам да разнасям питиетата, докато намерят кой да я замести.
- Позвъни ли в агенцията? - попита Декър.
- Да. Ти излезе прав. Не бяха чували за нея. Едно на нула за теб.
Декър сведе поглед към колана на мъжа. От предния джоб на джинсите му се подаваше ключодържател.
- Каква кола караш?
- Защо? Да не искате да ви метна някъде?
- Не. Просто съм любопитен.
- „Нисан Лийф“.
- Това не е ли изцяло електрически автомобил?
- Точно така. Страшно икономична е, изобщо няма нужда от бензин. Включвам я в контакта и готово.
- Предполагам, че е много тиха - продължи Декър.
- Понякога дори прекалено тиха. Не помня колко пъти съм забравял да я изключа. Излизам си с ключа в джоба, а проклетият двигател продължава да работи.
- Така ли? Къде я паркираш?
- В уличката отстрани.
- В деня, когато бях тук... забеляза ли колата ти да е паркирана по различен начин?
Барманът се замисли за миг и отвърна:
- Не, не си спомням. Защо?
- Защото, когато излязох и погледнах в уличката, не видях никаква кола.
- По дяволите! - възкликна смаян мъжът. - Но когато си тръгнах след работа, тя беше там.
- Винаги ли носиш ключовете със себе си?
- Не, понякога ги окачвам ей там. - Той посочи стената зад бара. - Камионът, който кара бирата, едва се провира в уличката. А и тя е без изход, затова излиза на заден ход. Когато имам доставка, се налага да местя колата, но ако съм зает, оставям тази работа на сервитьорките.
- Мисля, че въпросната сервитьорка я е карала без твое позволение. - Декър остави няколко банкноти на бара и каза: - Благодаря, задръж рестото.
47
Навън валеше обилен сняг, а Декър не откъсваше поглед от нисана на бармана.
- Май я зарежда в момента - отбеляза Ланкастър.
Един кабел свързваше автомобила с електрическото табло близо до служебния вход на бара. Декър не гледаше кабела, а стените на сградите по протежение на страничната уличка.