- Ей там! - каза той.
Високо на една стена бе монтирана охранителна камера, при това под ъгъл, от който да обхване по-голямата част от уличката. Декър отиде до нея и огледа задната врата на магазина, на който бе поставена.
- Аптека — обяви той. — Това трябва да е входът за доставките.
- В квартала се извършват доста кражби от аптеки - каза Ланкастър и застана до него. — Нищо чудно, че имат камера. Крадците обикновено проникват през задния вход. Затова пред вратата има и решетка.
- Трябва да вземем записа веднага.
Заобиколиха отпред. През витрината видяха само един аптекар зад гишето, но на входа срещнаха полицай, който в момента не бе на смяна.
Ланкастър му показа значката си.
- Познавам те - заяви тя. - Донован от Четвърти участък.
- Да.
- Това е твоят район, нали? Трябваш ми да свършим заедно една работа.
- Какво желаете, инспектор Ланкастър?
Тя му обясни, след което се отправиха заедно към гишето. Донован предаде думите й на аптекаря.
- Ще ви дам диска - каза той.
Няколко минути по-късно Ланкастър и Декър напуснаха аптеката. Отидоха право в „Мансфийлд“, където Ланкастър сложи диска в компютъра си. Декър й каза коя дата и час да въведе.
В един момент, докато записът се превърташе назад, Декър каза:
- Спри тук!
Тя се подчини и кадърът на монитора замръзна.
- А сега го пусни на забавен каданс - каза Декър.
Двамата видяха как сервитьорката излиза от бара, откача електрическия кабел и се настанява зад волана на нисана. Броени секунди по-късно потегли и изчезна от обхвата на камерата.
Десет минути след това тя се върна, включи кабела и отново влезе в бара.
- Но нали барманът каза, че не се е връщала? - учуди се Ланкастър.
- Имай малко търпение - отвърна Декър.
Жената излезе след няколко секунди и тръгна по уличката.
Декър погледна Ланкастър.
- Върнала се е, за да окачи ключовете на онази кукичка на стената. Барманът изобщо не я е забелязал.
- Точно така.
- А преди това е откарала Леополд някъде. Доста умно от нейна страна да използва чужд автомобил. Така не разполагаме с регистрационните номера на нейната кола, които да проверим.
- Но можем да проверим нисана за отпечатъци. Тя не носеше ръкавици.
Докато Ланкастър разговаряше с управлението, Декър не откъсваше поглед от екрана.
Когато партньорката му приключи разговора, той помоли:
- Добре, пусни го отново, но този път увеличи максимално образа.
Ланкастър го направи, при това няколко пъти. Камерата бе заснела автомобила от задната му страна. Видяха сервитьорката да се качва в него, а след десет минути, когато се върна, да завърта настрани дългите си крака, за да излезе. Късата й пола се повдигна и разкри почти напълно бедрата й. Лицето й обаче не се виждаше.
- Тя има страхотни крака - отбеляза Ланкастър. - Трябва да й го призная.
- Той - поправи я Декър. - Струва ми се, че е мъж.
- В такъв случай барманът ще се окаже прав.
- За кое?
- Каза, че докато е работил на Бродуей, е видял много мъже, които се правят на жени. Според него този бил доста добър. И е прав. Краката наистина приличат на женски.
Той кимна бавно и отново се взря в екрана. Изгледа записа още два пъти, но така и не успя да зърне лицето на сервитьорката.
- Е? — попита го Ланкастър. — Успя ли да събуди някакви спомени?
Декър поклати глава. И все пак имаше нещо. Струваше му се, че то е пред очите му, но той просто не успява да го види.
Ланкастър се протегна и огледа библиотеката, в която работеха колегите й.
- Кога ли ще се върне Богарт?
- Не ми е споделил плановете си - отвърна Декър. - Пристигна със самолет в града, където е живял Сайзмор. Предполагам, че се е върнал по същия начин, така че би трябвало да ме е изпреварил.
- Не се е появявал тук.
- Вероятно работи и по други случаи.
- Едва ли, но дори да е така, надявам се, че „Мансфийлд“ се ползва с приоритет. Дори пред ФБР.
- Нямам представа - отвърна разсеяно Декър.
Ланкастър погледна часовника си.
- Наближава единайсет, а съм тук от пет сутринта. Трябва да се прибера. Да те закарам ли? Вали доста и не е време за разходки.
Тя гледаше през прозореца на библиотеката. Навън снегът падаше на парцали.
- Добре. Май приключих за днес.
Отправиха се към изхода и Ланкастър се опита да го окуражи.
- Разполагаме с няколко следи, Еймъс, просто трябва да ги проследим до края.
- Това са фалшиви следи, Мери, които ще ни отведат до задънена улица. Прекалено добре са обмислили всичките си ходове.