Тя се размърда неловко.
- Дойдох, за да те информирам, Еймъс. Разследването не е приключило. Знаеш процедурата.
Той се приведе напред. Тялото му покри почти цялата маса. Отново зададе въпроса с напълно спокоен глас, сякаш двамата седяха на долепените си едно срещу друго бюра в полицейското управление.
- Мотив?
Тя въздъхна, извади лентичка дъвка от джоба си, прегъна я на две и я пъхна в устата си. След три бързи, енергични движения на челюстите изрече:
- Леополд каза, че си го обидил. Ядосал си го.
- Кога и къде?
-В „Севън-Илевън“. Месец преди да направи... каквото е направил. Явно е затаил злоба. Между нас казано, не мисля, че е с всичкия си.
- Кой „Севън-Илевън“?
- Какво?
- Кой магазин на „Севън-Илевън“?
- Ъъъ... онзи до вас, предполагам.
- На „ДеСал“ и Четиринайсета улица?
- Каза, че те е проследил до дома ти. Така разбрал къде живееш.
- Значи е бездомник, но има кола? Защото аз никога през живота си не съм ходил пеша до „Севън-Илевън“.
- Сега е бездомник. Нямам представа какъв е бил тогава. Той току-що влезе в участъка, Еймъс. Много неща не знаем за него.
- Снимката. - Това не беше въпрос. След като го бяха арестували, трябваше да го снимат и да му вземат отпечатъци.
Ланкастър извади телефона си и му го подаде. На дисплея се виждаше загоряло мръсно лице. Косата бе сплъстена, а брадата - отдавна неподстригвана. В някои отношения Леополд приличаше на него.
Декър затвори очи и отново включи вътрешния си видеорекордер, превъртя целия запис, но отново не откри нищо.
- Никога не съм го виждал.
- Може би сега изглежда различно.
Той поклати глава и попита:
- На колко години е?
- Трудно е да се прецени, а и той не ни каза. Най-вероятно в началото на четирийсетте.
- Едър ли е?
- Малко над метър и осемдесет, към осемдесет килограма.
- Стегнат или отпуснат?
- Стегнат. Доста жилав, доколкото мога да преценя.
- Братът на жена ми беше едър колкото мен, беше строителен работник и вдигаше огромни щанги във фитнеса. Как е възможно този да го надвие?
- Ще разследваме, Еймъс. Сега не мога да кажа.
Той я погледна в очите, но този път мълчанието му бе по-красноречиво от думите. Тя въздъхна, задъвка яростно дъвката си и отвърна:
- Братът на жена ти бил заспал пиян на кухненската маса. Изобщо не го видял да влиза. А Леополд решил, че това си ти, понеже бил в гръб.
Смятал е, че убива мен, докато е прерязвал гърлото на Джони?
- С Джони не си приличаме.
- Видял го е в гръб, Еймъс. Освен това не забравяй, че този човек не е с всичкия си. Откачен е.
Декър затвори очи.
След това този откачен тип се е качил на горния етаж, застрелял е жена ми и е удушил дъщеря ми?
Отвори очи в мига, в който Ланкастър стана от стола.
- Имам още въпроси - каза той.
- Но аз нямам други отговори. Мога да изгубя значката си заради това, че дойдох тук и ти казах всички тези неща. Знаеш го, Еймъс.
Декър стана и се извиси над нея, огромен мъж, чиято поява караше малките деца да се разбягват с писъци.
- Трябва да го видя.
- Невъзможно. - Тя започна да отстъпва назад. После забеляза издутината на кръста му. - Въоръжен ли си? - попита го изумено.
Той не проследи погледа й.
- Предадох пистолета си, когато напуснах полицията.
- Но всеки може да си купи оръжие. И то не едно. Въоръжен ли си?
- Дори да съм, законът не го забранява.
- Не забранява да носиш оръжието си открито - каза Ланкастър. - Но не и скрито, освен ако не си полицейски служител.
- Не е скрито. Ти можа да го видиш, нали?
- Не е същото, Еймъс, много добре знаеш!
Декър протегна ръце.
- Закопчай ме тогава! Сложи ми белезниците и ме прибери в същата килия, където е Себастиан Леополд. Можеш да ми вземеш пистолета. Няма да ми трябва.
Тя продължи да отстъпва.
- Не ни притискай. Остави ни да си свършим работата. Разполагаме с този тип. Да следваме правилата. В нашия щат има смъртна присъда. Ще получи инжекция за това, което е извършил.
- Да, след десет години може би. А дотогава ще си има килия и легло. Ако наистина е луд и адвокатът му се възползва от това, ще получи доживотна присъда, която ще излежава в някое комфортно психиатрично отделение, където ще чете книги, ще реди пъзели, ще ходи на консултации и ще получава безплатни лекарства, за да не изпитва болка. Не е зле за един бездомник. Искам сам да проверя нещата.
- Той призна, че е извършил трите убийства, Еймъс.
- Искам да го видя.
Тя се обърна и бързо закрачи към колата си пред входа. В един момент спря, обърна се и изрече сърдито: