- Нали знаеш поговорката за хитрата сврака?
- За съжаление, тя невинаги е вярна.
Качиха се в колата й и потеглиха.
- Струва ми се, че видя нещо на онзи запис - каза по едно време тя.
- Така е. Но не знам какво точно.
- Как се почувства, когато се върна в института?
- Не се върнах в него. Беше се преместил. Просто поговорих с един човек, който навремето работеше там.
- Това пак те е върнало назад в спомените.
- Целият ми живот е един безкрайно дълъг спомен.
- Толкова ли е лошо?
- Някога искала ли си да зарежеш някой филм по средата?
- Разбира се, много пъти.
- Ами ако не можеш да изключиш телевизора? Ако не можеш да спреш филма, защото той продължава да се върти в главата ти?
Тя стисна здраво волана и впери поглед пред себе си.
- Да, разбирам.
Полицейската радиостанция, монтирана на таблото, изпращя. Диспечерът съобщи адрес, на който е станало произшествие.
Ланкастър едва не качи колата на тротоара, преди да изправи волана.
Погледна Декър с ужасено изражение.
- У нас! - изпищя тя.
48
Домът на Мери Ланкастър бе скромна двуетажна къща, построена преди трийсетина години. Макар Ърл Ланкастър да работеше в строителния бизнес, домът им се нуждаеше от нова боя и покрив, а част от дървената обшивка бе изгнила.
Асфалтираната алея, която водеше към нея, се бе напукала от край до край. Интериорът бе в по-добро състояние, но стаите бяха тесни и тъмни, а във въздуха се носеше миризма на плесен.
Тъмното небе над къщата бе озарено от светлините на полицейските автомобили.
Ланкастър спря рязко до бордюра, изскочи от колата и размаха значката си под носовете на двамата полицаи, които излизаха от предната врата. Понечи да влети вътре, но те я спряха. Единият обаче я позна.
- Инспектор Ланкастър...
Тя се помъчи да го заобиколи, ала той я сграбчи.
- Чакайте! - извика полицаят. - Опитвам се да ви кажа...
Човекът полагаше неимоверни усилия да я удържи, защото, макар да не бе едра, Мери Ланкастър бе буквално обезумяла и риташе, хапеше, пищеше, плюеше, драскаше... Бе решила да влезе в дома си на всяка цена.
В следващия миг някой я отскубна от ръцете на полицая и я вдигна във въздуха.
Ченгетата впериха поглед в Декър, който я бе стиснал в мечешката си прегръдка, приковал и двете й ръце към тялото.
Тя се разкрещя:
- Пусни ме, Еймъс! Ще те убия, заклевам се! Гадняр такъв! Ще... ще... ще те убия!
Ланкастър продължи да се съпротивлява бясно, а той продължи да я удържа, докато накрая тя се отпусна в ръцете му и краката й увиснаха във въздуха. Бе останала без сили. Дишаше тежко, на пресекулки.
Полицаят я погледна.
- Опитвах се да ви кажа, че семейството ви е добре.
- Какво? - изкрещя тя. - В такъв случай защо, по дяволите, са тук всички тези хора?
Декър я пусна бавно на земята.
- Имало е инцидент - отвърна полицаят.
- Опитах се да се свържа с централата - каза Ланкастър, - но не успях. Къде е семейството ми?
- Намира се под полицейска закрила.
- Какво? Защо?
- Заповед на капитан Милър.
В този момент от къщата излезе самият той.
- Шефе, какво се е случило, по дяволите? - попита Ланкастър.
- Ърл и Санди са добре.
- За какъв инцидент става въпрос? - попита Декър.
- Оставили са разни неща в къщата.
- Какви неща?
- Еймъс, мисля, че би предпочел да ги пропуснеш.
- Няма да стане, освен ако не повикате още полицаи - отвърна той и погледна заплашително към двете ченгета, опитали се да спрат Ланкастър.
- Добре тогава - отстъпи Милър.
Влязоха в кухнята. Декър забеляза бутилките от бира върху масата и преобърнатия стол.
- Нали каза, че нищо не се е случило? - извика Ланкастър.
- Не е каквото изглежда - отвърна капитанът. - То е... то е...
Не успя да довърши. Докато той се опитваше да намери подходящите думи, Декър почувства, че му призлява.
Милър ги поведе към съседната стая.
На пода лежеше труп. Всъщност не бе истински труп, а надуваем мъжки манекен в естествена големина. Някой бе боядисал главата му кафеникавосива. Вниманието на Декър обаче бе приковано от червената ивица, нарисувана около врата му.
- Това... това би трябвало да е Ърл - прошепна Ланкастър.
- Така мисля - поколеба се Милър и хвърли бегъл поглед към Декър. - Смахнато копеле!
Декър забеляза и двата знака X върху очите на куклата. Всички бяха виждали надуваеми манекени и в тях нямаше нищо страшно. Но този манекен бе най-зловещото нещо, което Декър бе виждал. Напомни му за тройките, които маршируваха заплашително в мрака. Блед, окървавен, изцъклен, отблъскващ.