Декър вдигна поглед към стълбите зад отворената врата. В миналото бе идвал тук няколко пъти, но едва сега осъзна приликата - къщата на Ланкастър бе почти точно копие на неговия дом. Това бе често срещана практика при строителството на жилища в работническите квартали: инвеститорите използваха едни и същи архитектурни планове, за да построят стотици къщи, които се различаваха само по цвета на външните стени и някакви дребни детайли.
- Следователно има още една кукла, нали? Която да... да представлява... Санди? - попита на пресекулки Ланкастър. Протегна ръка и сграбчи здраво облегалката на един стол, за да се задържи на крака.
- Да, горе - отвърна Милър и отново изгледа Декър с безпокойство.
А мислите на Декър препускаха назад във времето към мига, в който хукна по едни други стълби, подобни на тези, в нощта, когато изгуби всичко.
- Значи в дома ми има още едно от... от тези неща? - попита рязко Ланкастър.
Декър погледна куклата с „прерязаното“ гърло и впери поглед в Милър. Нещо в очите на капитана, допълнено от умозаключението, до което сам бе стигнал, го накара да изрече:
- Не, има още две.
- Да - призна унило Милър. - Още две.
- Какви ги приказваш, по дяволите? - възкликна Ланкастър. - У дома са били само Ърл и Санди. Чакай... да не би третата кукла да съм аз?
Декър вече крачеше към стълбите.
Първата врата, пред която се озоваха, бе леко открехната. Декър я отвори докрай и тримата влязоха в стаята.
Както бе очаквал, над леглото се показваше крак. Заобиколи спалнята и погледна надолу. Знаеше какво ще види - кукла, но този път женска, облечена в полупрозрачна нощница. В средата на челото й бе нарисувана черна точка, която символизираше огнестрелна рана. Върху очите й също имаше по един хикс.
Милър се обърна към Декър:
- Предполагам, че знаеш къде е третата жертва.
Ланкастър ахна от изумление, когато проумя какво представлява сцената.
- О, господи, това трябва да е...
- Каси - довърши Декър вместо нея.
Милър постави ръка на рамото му.
- Еймъс, защо не слезеш долу?
Декър поклати глава.
- Не!
- Еймъс, моля те.
- Не! - изкрещя той, втурна се по коридора и отвори вратата на банята.
Останалите го последваха тичешком.
Върху тоалетната седеше трета, по-малка кукла. Бяха й нарисували дори къдрици като на Моли. Коланът на хавлията придържаше тялото изправено. По врата й бяха нарисувани следи от удушване. И, разбира се, два хикса върху очите.
Убийците бяха възпроизвели с абсолютна точност случилото се в дома на Декър, но, за щастие, бяха използвали манекени, а не истински хора.
Имаше обаче една разлика. Важна разлика. Думи, изписани на стената над тоалетната.
Това можеше да бъде истинско. Без никакъв проблем. Задай си един въпрос. Колко още болка ще причиниш, братле? Сложи край на всичко това, както трябваше да направиш още тогава. Събери кураж. Не бъди страхливец, братле. Не и този път. В противен случай кръвта ще бъде истинска. Последен шанс.
Декър не можеше да откъсне поглед от надписа.
После се обърна и напусна банята, хукна по стълбите и излезе навън. Ланкастър и Милър го последваха. Тя го настигна на края на алеята.
- Къде отиваш?
- Съжалявам за всичко това, Мери.
- Няма за какво да съжаляваш. Семейството ми е добре.
- Но следващия път няма да е добре. Следващия път ще е мъртво.
- Не, няма. Виж какво, вината не е твоя, а тяхна.
- Но причината съм аз!
Той тръгна по улицата под завихрящите се снежинки.
49
Декър седеше на леглото в стаята си в „Резидънс Ин“. В ръката си държеше пистолет. Хубаво, надеждно оръжие.
Носеше го, докато беше полицейски инспектор, взе го със себе си и в цивилния живот. Това беше пистолетът, който първо бе пъхнал в устата си, а после бе опрял в слепоочието си, вперил поглед в мъртвата си дъщеря.
В онази нощ не бе натиснал спусъка, макар още да не знаеше защо не го направи. Съвършената памет не върви в комплект със съвършен ум или верни и непоколебими решения. Понякога съвършенството се появява само от едната страна на уравнението, а другата остава пълна с недостатъци и грешки. Нищо чудно природата да постигаше баланс именно по този начин.
Каквато и да бе причината, той не се бе самоубил в онази нощ. Сега обаче настъпваше нова нощ, нали?
Издърпа затвора и чу патронът да влиза плавно в цевта. Свали предпазителя и опря пистолета в дясното си слепоочие.
Събери кураж. Не бъди страхливец, братле. Сложи край на всичко това.