- Май изпуснах полета - каза тя.
- Винаги има следващ.
- Да. Може да отида на някое топло място... но след като приключим тук.
- Това не е твоята битка. Нито пък е твоя грижа.
- Не говори така, Декър.
- Какво правиш тук?
- Исках да те видя. Да те уведомя, че ще продължа да работя по случая. Освен това Милър ми се обади. Знаеше, че съм била с теб в института и в къщата на Сайзмор.
- И?
Капитанът се появи иззад ъгъла.
- Реших, че още един чифт очи няма да ни навредят. Не ми е приятно, че се налага да моля за помощ. - Той посочи двамата. - Защо не се захванете за работа?
- Но тя не е полицай!
- Ти също - отвърна му Джеймисън.
- Къде е Ланкастър? - попита Декър.
- Там, където й е мястото. При семейството си. А сега действайте!
Декър поведе неохотно Джеймисън към стаята и двамата започнаха да четат свидетелските показания, събрани от полицаите. Бяха само от двама души - съседите на семейство Ланкастър.
„Възрастна жена и куче.“
Жена и куче. Не излъчват заплаха. Сливат се с околната среда. Някои хора биха ги погледнали съвсем бегло и не биха си спомнили повече за тях, освен ако не ги попитат.
Превъртя виртуалния си рекордер и се върна към свидетелските показания от неговия квартал, които полицаите бяха събрали след убийството на семейството му.
В тях не присъстваше възрастна жена с куче. За сметка на това бяха видели възрастен мъж, излязъл на разходка. Свидетелите го описваха като слаб и леко прегърбен, подпирал се на бастун и определено не можел да има нищо общо с жестоките убийства от вечерта, несъмнено извършени от едър, здрав мъж в разцвета насилите си.
Слива се напълно с околната среда. Никой не би го погледнал втори път. Никой не би се запитал кой е и какво прави тук в този късен час.
Включително и аз.
В дома на Ланкастър не бяха открити следи от взлом. Очевидно бяха проникнали в него без никакъв проблем.
Дегизиран като възрастна жена. Дегизиран като възрастен мъж. Убиецът бе същински хамелеон.
Проникнал е без проблем.
Припомни си изминалата вечер. Къщата бе чиста и подредена. Мери бе работила до късно. Знаеше, че Ърл е добър строителен работник, но при положение че дъщеря им Санди поглъщаше цялото му внимание, не можеше да си го представи да пуска прахосмукачка, да бърше прах или да мие чинии.
Надигна се от бюрото и се запъти към вратата. Трябваше да намери отговори на някои въпроси. Явно бе забравил за Джеймисън, която го настигна и попита:
- Къде отиваме?
- Аз отивам някъде. И нямам представа къде отиваш ти.
- Но с теб съм в по-голяма безопасност, нали?
Той се зачуди какво да й отговори, но реши да отстъпи.
Репортерката вдигна ръка, в която държеше ключовете.
- Освен това имам кола. За разлика от теб.
- Не, ти имаш половин кола.
Декър излезе навън и Джеймисън забърза след него.
Ланкастър бе поставена под охрана въпреки волята си, в резултат на което бе принудена да се настани в къща, наета от ФБР и пазена от местни полицаи и федерални агенти.
Декър показа служебната си карта и влезе, придружаван от Джеймисън. Малката Санди се затича към него и обви ръце около краката му. Той не знаеше какво да направи, затова само я погали по главата. Детето го пусна, вдигна глава и заяви:
- Ти си Еймъс Декър!
- Знам. А ти си Сандра Елизабет Ланкастър.
- Знам - отвърна тя и хукна нанякъде, а сънливият й баща се опита да я догони.
Декър и Джеймисън седнаха срещу Ланкастър, която изгледа репортерката подозрително.
- Вие защо сте тук?
- И аз съм консултант по случая, като Декър.
- Никога не съм работила по случай с толкова много консултанти - отвърна Ланкастър, погледна Декър и попита: - Как си?
- Горе-долу.
- Безсърдечни копелета! Да направят това с дома ми! Да пресъздадат убийството на твоето семейство!
Джеймисън погледна изумено Декър.
- Не знаеше ли? - попита Ланкастър.
- Не - отвърна тихо журналистката.
- За наш късмет са използвали надуваеми кукли вместо истински хора - продължи Ланкастър. Потрепери цялата, извади кутия цигари, но после я прибра. Декър я изгледа. - Опитвам се да ги откажа. Заради Санди.
- Заради пасивното пушене ли? - попита Джеймисън.
- Не, никога не пуша у дома или в колата. Искам да живея достатъчно дълго, за да я видя пораснала. Особено след... - Тя изтри очите си и извърна глава засрамена. След малко каза: - Искам да работя по случая, а не да стоя тук. Тези копелета влязоха в дома ми и го оскверниха. Искам да ги пипна.