- Да сте наемали с Ърл фирма за почистване? - попита Декър.
Тя го изгледа озадачено.
- Фирма за почистване?
- В дома ви не е проникнато с взлом. Просто са влезли, Мери. Питам се как е възможно това, освен ако не са имали ключ. Ърл и Санди са били навън. Той е заключил, преди да излязат, нали?
- Да, винаги заключва. Прав си, Ърл нае фирма за почистване, но те нямат ключ от къщи. Никога не сме го позволявали. Ърл винаги знае кога ще дойдат и си е у дома да им отвори.
- Но след като се озове в дома ви, човек, представил се за служител на фирмата, може да вземе за малко ключа, да направи дубликат и да го използва, за да проникне впоследствие.
- Но откъде могат да знаят, че ползваме такава фирма?
- Ако са наблюдавали дома ви, лесно биха могли да видят колата или микробуса с логото на фирмата. Те обикновено имат рекламни надписи.
- Но как може някой да се представи за чистачка?
- Обади се във фирмата и ги попитай дали не им е звънил някой, който се е представил за теб или за Ърл и е отменил планирано посещение в делничен ден.
- Декър, ти наистина ли...
- Става въпрос само за един телефонен разговор, Мери. Или ще направим пробив, или не. Сама каза, че искаш да работиш по случая. Работи тогава!
Ланкастър извади телефона си и набра фирмата за почистване. Преди тя да затвори телефона, Декър вече знаеше какво ще им каже.
- Беше прав, Еймъс. Получили са обаждане с молба да не идват да чистят.
- Тогава се е появила фалшивата чистачка и е направила дубликат. Къде държите ключовете? - попита Декър.
- На закачалка до вратата.
- Видях календара върху хладилника. Отбелязвате ли на него ангажиментите си за деня?
- Да.
- Така са разбрали, че Ърл и Санди ще отсъстват вечерта.
- Не мога да повярвам, че сме пуснали вкъщи убиец! - възкликна Ланкастър, вперила поглед в дланите си. - Просто не мога да повярвам. - Вдигна поглед и каза: - Това означава, че Ърл го е видял. Може би...
Декър поклати глава.
- Лицето, което Ърл е видял, няма нищо общо с лицето на убиеца. Прекалено умни са, за да направят такава грешка, Мери.
Декър се надигна и я погледна. Джеймисън също стана от мястото си.
- Тук е добре, нали? - попита той.
- В безопасност сме, ако това имаш предвид.
- В момента имам предвид само това.
- Извадих късмет, Еймъс. Семейството ми е живо.
- Това беше предупреждение, Мери. Предупреждение към мен. Не направих това, което искаха да направя. Няма да има повече предупреждения. Което означава, че трябва да ги пипна, преди да пострада още някой - каза той, обърна се и си тръгна, последван от Джеймисън.
- Къде отиваш? - извика Ланкастър след него, сякаш той бе последният човек на планетата освен нея.
Ако Декър можеше да усеща съчувствието и загрижеността у хората, щеше да остане трогнат от партньорката си.
- Да изгледам записа още веднъж.
- Кой запис?
- На който някой слиза от една кола.
51
Декър изгледа записа поне десет пъти, ту на нормална скорост, ту на забавен каданс. Когато приключи, се облегна на стола си и затвори очи.
Тя бе дошла на масата.
Той бе дал поръчката.
Тя бе сервирала бирата.
И се бе върнала на бара.
Беше я видял още веднъж, когато бе минала покрай него, поклащайки съблазнително стройните си бедра, преди да изчезне отзад. Сега я виждаше отново. Тук. На екрана.
Как слиза от колата. Отново и отново, и отново.
Декър повтаряше сцената в главата си. Оглеждаше тялото й от главата до петите. Концентрира се върху онази малка част от лицето, която бе попаднала в обектива на камерата. И тогава забеляза нещо. „Записът“ спря на съответното място.
Той отвори очи и видя агент Богарт пред себе си.
Двамата с Джеймисън бяха в библиотеката на „Мансфийлд“.
- Беше ли у Ланкастър? - попита Богарт.
Декър кимна, но мислите му си оставаха насочени върху кадъра в главата му.
- Как се справя?
- Онзи самолет още ли е на твое разположение?
Въпросът изненада Богарт. Той седна на края на бюрото.
- Да. Защо?
- Мога ли да го ползвам?
- Стига да позволя. Какво има?
Декър се надигна.
- Трябва да отида в Чикаго.
- Нали току-що се върна от там?
- Трябва да отида отново.
- Попаднал си на нещо, така ли? - попита Богарт и кимна към екрана на лаптопа. Не успя да прикрие нетърпението си.
- Да.
- Може ли и аз да дойда? - попита бързо Джеймисън.