Богарт погледна първо нея, после Декър, който вдигна рамене.
- Добре - каза Богарт, - но имайте предвид, че ФБР не е чартърна авиокомпания. И да не изтече нито дума в медиите.
- Току-що напуснах работата си във вестника.
- Какво? - попита Декър. - Защо?
- Вече работя само по този случай. Не мога да се справям и с останалите си задължения. А и, честно казано, беше време за промяна.
Джеймисън стана и взе чантата си.
- Да вървим. Чака ни самолет - каза делово тя и излезе от стаята.
Богарт погледна Декър.
- Страхотна партньорка! С какво си я заслужил?
- Не мога да мисля за това в момента - отвърна Декър.
Самолетът кацна на частна писта южно от Града на ветровете. Очакваше ги джип, който ги отведе до новия адрес на Института за когнитивни изследвания - триетажна сграда в бизнес парк на около час от центъра на града.
Богарт показа значката си на рецепцията и постави началото на верижна реакция, в резултат на която тримата бяха съпроводени до конферентна зала в успокояващи землисти цветове, разположена в задната част на сградата.
Влезе мъж в строг тъмен костюм с жилетка, розова риза и жълта папийонка на зелени точки. Той погледна Богарт, който показа значката си и се представи. Едва тогава Дарън Маршъл видя Декър.
- Еймъс Декър?
Декър се надигна и се здрависа с него.
- Доктор Маршъл.
- Колко време мина? Двайсет години?
- Плюс два месеца, девет дни и четиринайсет часа - отвърна машинално Декър.
Пресметна изминалото времето толкова бързо и естествено, че дори не осъзна какво прави. Подобни изчисления вече не му се струваха толкова странни. Те бяха част от човека, в който се бе превърнал.
- Не се съмнявам в точността ти - отвърна Маршъл. Погледна Богарт и добави: - Еймъс се оказа феноменален случай.
- Сигурен съм, макар да не знам подробности.
Маршъл погледна към Джеймисън.
- И вие ли сте от ФБР?
- Не, аз съм просто заинтересован гражданин, който се опитва да помогне.
- Феноменален случай? - повтори заинтригувано Богарт.
- Получих мозъчна травма - отвърна напрегнато Декър. - Тя промени начина, по който мозъкът ми функционира. - Помълча и добави: - Аз не съм савант по рождение за разлика от брат ти.
- Да. Добре... разбрах - кимна Богарт.
- Можете ли да ми кажете за какво става въпрос? - попита Маршъл.
Декър му обясни положението.
- Чух какво е станало с горкия Сайзмор, разбира се, но нямах представа, че е свързано с това... това ужасно събитие в Бърлингтън.
- Споменахме го на доктор Рабиновиц - каза Декър.
- Затова значи ми е звънял - възкликна Маршъл. - Бях толкова зает, че не му върнах обаждането.
- Свързано е и с други ужасни събития - отбеляза Богарт. - Но за момента не е необходимо да навлизаме в подробности - завърши той и погледна с очакване към Декър.
- Почти сигурно е, че убиецът е мъж - започна Декър. - Мъж, чийто съучастник се представя като Себастиан Леополд.
- Никога не съм го чувал. Но вие смятате, че те имат някаква връзка с института, така ли?
- Да, защото самите те ми го подсказаха с кодиран адрес на старото ви място. Да не забравяме и убийството на доктор Сайзмор.
- Сигурни ли сте, че неговата смърт и онази касапница са свързани помежду си?
- Убийците бяха оставили в дома му още едно послание. Отново адресирано до мен.
Маршъл се отпусна на стола си. Изглеждаше ужасно разстроен.
- Господи, не мога да повярвам!
- В моята група в института имаше една жена, Белинда Уайът - каза Декър.
- Да, спомням си я.
- Тя беше едно от протежетата на доктор Сайзмор.
- Трябва да отбележа, че не поощряваме подобни отношения.
- Това не означава, че те не съществуват. Струва ми се логично да предположа, че доктор Сайзмор е бил освободен от института именно защото е установявал близки връзки със своите пациенти. Вероятно с пациентки?
- Не мога да навлизам в подробности.
Богарт се приведе над масата и каза:
- Доктор Маршъл, издирваме убиец, който е отнел живота на толкова хора, че не мога да ви ги изброя. Той е отговорен както за кръвопролитието в гимназията, така и за смъртта на мой агент. Това чудовище трябва да бъде спряно на всяка цена, преди да вземе нови жертви. Уважавам дискретността ви, но ще ви бъда благодарен за всяка информация, която споделите с нас.
Маршъл въздъхна и каза:
- Ами... Сайзмор наистина прекрачи професионалните граници в отношенията си с една жена в института горе-долу по времето, когато бе помолен да напусне. Не мога да ви кажа нищо повече.
- Няма от какво да се притеснявате, Сайзмор няма да заведе дело за клевета срещу вас. Той лежи в моргата. - Богарт погледна Декър и попита: - Смяташ ли, че може да е постъпил по същия начин и с Белинда Уайът?