- Какво по-точно означава това? - попита Декър.
- Индивидът има и яйчници, и тестиси. Белинда има и женски, и мъжки хромозоми. Както и един яйчник и един тестис. Както можете да си представите, това е много сложно и трудно състояние. Медицината извървя дълъг път и днес е в състояние да помогне в подобни случаи, оперативно или по друг начин. Преди двайсет години решението би било незабавна хирургическа интервенция, тъй като тогава се смяташе, че е по-лесно пациентът да се превърне в жена, отколкото в мъж. Сега обаче знаем, че има и други фактори. Смятаме, че е по-добре да изчакаме и да разберем уникалното състояние на всеки пациент, да му позволим да участва в процеса на вземане на решение. В края на краищата и тялото, и животът са си негови.
- А преди двайсет години? - попита Декър.
- Тогава беше различно - призна Маршъл. - Хората можеха да проявят изключително невежество. И жестокост. Уайът е била на шестнайсет, ученичка в гимназията. Достатъчно труден и опасен период за мнозина младежи дори когато не се отличават в биологично отношение от своите връстници.
- В такъв случай онези, които са я пребили и изнасилили - заключи мрачно Джеймисън, - най-вероятно са знаели за състоянието й. И са попадали в категорията на невежите. Затова са решили да й дадат урок.
- Най-вероятно.
- А родителите й? - попита Декър.
- Тъй като по онова време не беше пълнолетна, наложи се родителите й да дадат разрешение за постъпването й в института.
- Посещаваха ли я?
- Не.
- Защо?
- Ако трябва да се изразя по-деликатно, бих прибавил и тях към категорията на невежите.
- Божичко, била е напълно изоставена от родителите си в момент, когато е имала най-голяма нужда от тях! - възкликна Джеймисън.
- И те ли са смятали дъщеря си за... изрод? - попита Декър.
-Разговарях с тях няколко пъти по телефона. Не мисля, че се интересуваха от нея. Изключително неприятни хора.
- Защо специалистите от института са били запознати с цялата тази медицинска информация за пациентите? - попита Богарт. — Смятах, че изследванията ви са свързани с когнитивните проблеми.
- Да, основният ни фокус е изследването на умовете на хора с вродени или придобити необикновени способности. Но в края на краищата ние сме медици. Работили сме с пациенти като Белинда и Еймъс, които са претърпели тежки травми, а те на свой ред са предизвикали драматични промени в мозъчната им дейност. Трябва да познаваме в дълбочина медицинската им история, за да разберем по-добре какво е предизвикало въпросните промени, както и за да им помогнем да се приспособят по-добре към новия си живот. - Маршал погледна Декър и продължи: — Знам, че така и не ти направихме ново изследване, Еймъс. Това беше пропуск в нашите процедури, който вече не допускаме. Обстоятелството, че ни напусна физически, не означава, че не можехме да продължим да те подкрепяме.
- Помощта ви ми беше много полезна — отвърна Декър. - Тя ми позволи да се справя сам.
- Радвам се да го чуя. Сега, да се върнем на Белинда. Беше очевидно, че нейният казус е много специален, дори да не бе станала жертва на насилие. Проведох откровен разговор с лекаря в Юта, който я е прегледал и е поставил предварителната диагноза. Когато човек се опитва да разбере как функционира нечий ум, трябва да знае всичко за него. А и родителите й не възразяваха. Мисля, че се опитваха да се отърват от нея - добави той с гримаса.
- Белинда подложи ли се на операция, която да я превърне в мъж? - попита Декър.
- Не знам. Със сигурност не преди да постъпи при нас, нито по време на престоя си.
- Чували ли сте се, откакто е напуснала института?
- Нито веднъж.
- Имате ли някакви нейни координати? - продължи Декър.
- Не.
- А на родителите й?
- Има адреса им в досието, но е отпреди петнайсет години.
- Ще ни трябва - каза Декър.
52
Декър се взираше през прозореца на самолета, опрял лакти на масичката. Джеймисън седеше срещу него и го наблюдаваше притеснено. В опит да разведри атмосферата тя каза:
- Трябва да призная, че това е за предпочитане пред моето сузуки.
- Онази смешна кола? - отвърна Декър, без да откъсне поглед от прозореца.