Летяха на височина дванайсет хиляди метра с над осемстотин километра в час с фалкона на ФБР - луксозен самолет с три реактивни двигателя.
Декър вдигна поглед, когато Богарт остави чаши с кафе на масичката и седна срещу него. Агентът на ФБР разкопча сакото си и отпи от чашата си.
Джеймисън огледа салона и отбеляза:
- Хубав самолет.
Богарт кимна.
- ФБР полага всички усилия за разрешаването на случаи като този - каза той, но Декър отново се взираше през прозореца. - Значи са те ударили на футболното игрище и травмата е променила живота ти завинаги.
- Промени мозъка ми, а оттам и живота ми.
- Не ти се говори за това, така ли?
Декър не отвърна нищо.
- Какво очакваш да намерим в дома на Уайът в Колорадо? - попита Джеймисън, чийто поглед сновеше неспокойно между двамата.
- Каквото и да намерим - отвърна Декър, - то ще ни разкрие нещо, което не сме знаели до този момент. И ще ни приближи с още една крачка към Белинда Уайът.
Богарт отпи от кафето си.
- Какво те накара да я заподозреш? Ние търсехме мъж, а Уайът е жена, или поне е била такава, когато сте се запознали.
Вместо да отговори, Декър отвори лаптопа пред себе си и го завъртя така, че Богарт да вижда екрана. Пусна записа.
Агентът го изгледа и каза:
- Добре, някаква жена слиза от кола. Сервитьорката от бара. Съучастницата на Леополд. Възможно е тя да е Белинда Уайът. На мен определено ми прилича на жена.
- Забеляза ли как слиза от колата?
Богарт погледна екрана.
- Нали каза, че това е мъж, който се облича като жена? Сега вече знаем за състоянието на Белинда, просто не сме сигурно какво точно е тя, мъж или жена. Възможно е да е жена, която се облича като... жена. Може никога да не се е подлагала на операция.
- Точно така. Тя може да е същият човек, който е била преди двайсет години. Знам, че Леополд не би могъл да извърши убийствата. Ако Уайът е свързана с него, това означава, че тя е стрелецът.
- Добре, но не разбирам какво странно има в начина, по който слиза от колата. Завърта се, протяга крака и се изправя. Както би направила всяка жена или мъж.
- Не, не както би направил всеки мъж. Никой мъж не слиза така.
- Не те разбирам.
- Завърти се настрани и се изправи, все едно излизаш от кола.
- Защо?
- Направи го.
- Декър!
- Просто го направи.
Богарт изглеждаше объркан, но се завъртя настрани и стъпи на пътеката между седалките. Тъкмо се канеше да се изправи, когато Декър го спря.
- Погледни си краката.
Богарт сведе поглед.
- Какво им има? Завъртях се, за да стъпя на пътеката и да се изправя. На записа виждаме абсолютно същото движение.
- Погледни разстоянието между бедрата си.
Богарт погледна широкото разстояние между тях.
- Е, и?
- Погледни екрана.
Бедрата на записа почти се докосваха.
- А сега погледни ръката - добави Декър.
Ръката на записа беше поставена в тясната пролука между бедрата и придърпваше полата надолу.
- Твоите крака са разтворени, а ръката ти е далече от бедрата.
- Но тя е облечена в рокля, за разлика от мен.
- Това няма значение. Ти си мъж и не би го направил, независимо дали си облякъл рокля или не. Ти разтваряш крака и се изправяш. Записът е направен на безлюдна задна уличка. Няма кой да обърне внимание на роклята. Защо тогава този мъж в женски дрехи държи краката си събрани? Защо поставя ръката си по начин, който да осигури допълнителна защита срещу любопитни погледи?
- Предавам се. Защо?
- Тази разлика произтича от обстоятелството дали човек е израснал като момче или момиче. Жените извършват това движение напълно машинално. То се е запечатало в подсъзнанието им от ранна възраст, от момента, в който са обули гащеризонче или клинче, а после пола или рокля. Съпругата ми започна да учи дъщеря ни още докато беше малка. Всяка майка го прави. Един мъж обаче никога не би се замислил върху това. Никога. Независимо дали е облякъл рокля или не. Мъжете не се притесняват, че някой ще ги огледа, защото те са тези, които оглеждат.
Богарт сведе глава първо към краката си, после към ръката си, а накрая погледна екрана, където застиналото изображение илюстрираше съвсем ясно думите на Декър.
Сетне се извърна към Джеймисън, която заинтригувано следеше разговора им. Преди той да успее да изрече и една дума, тя завъртя крака към пътеката между седалките. Носеше пола. Коленете й се допряха, а ръката й се озова на същото място като при фигурата на записа.
- Това е отпечатано дълбоко в съзнанието ни, агент Богарт - отбеляза тя. - Както каза Декър. Напълно автоматизирано движение, особено когато носим пола.