„Не пия. Обаче... е добро.“
Макар да запаметяваше всичко, понякога умът му, подобно на умовете на всички хора, променяше думите и изразите така, както би искал да звучат, а не както бяха изречени. Това се бе случило и когато мислено поправи Леополд, а не биваше. Предположи, че онзи смотаняк е изял част от израза или че самият той не е чул добре. Но това не беше вярно. Нямаше начин да не е чул добре. Та нали седеше до него?
Взе телефона си и позвъни на Богарт.
- Трябва да разширите търсенето и да проверите някои чуждестранни бази данни в Европа. Интерпол би трябвало да ви помогне. Първата държава, с която трябва да започнете, е Германия.
- Защо? - попита Богарт. - Защо да предприемаме международно издирване?
- Защото си спомнях нещо погрешно. Само че сега си го спомних правилно.
Декър затвори телефона. „ Обаче... е добро. “ Един американец би казал: „Обаче това е добро“. Всъщност Леополд може би не беше изрекъл Is good, а немския израз Ist gut, който звучеше почти по същия начин.
Гърленото произнасяне на някои звуци и по-острата форма на лицето наведоха Декър на мисълта, че Леополд най-вероятно е германец или австриец. Тези страни имаха доста хомогенно население и там характерните за него черти на лицето се бяха запазили, за разлика от Съединените щати, които си бяха един котел за претопяване на етносите.
Възможно ли бе Белинда Уайът, американско провинциално момиче, вероятно превърнало се в момче, да е обединила усилия с по-възрастен имигрант от Европа? Как се бяха намерили двама души, които са толкова различни? Как бяха замислили всички тези убийства?
Декър бе сигурен, че разкрие ли истинската самоличност на Леополд, ще намери отговорите на много въпроси.
В този момент му хрумна друга възможност.
Изрече я на глас:
- „Севън-Илевън“.
В записките си от разпита Ланкастър подсъзнателно бе възприела думите като название на популярната верига супермаркети. Дори го бе попитала за кой точно магазин на „Севън-Илевън“ става въпрос и след като той не бе отговорил, тя бе предположила, че има предвид най-близкия до дома на Декър. Леополд не я бе поправил. Би трябвало да знае, че полицията и - което е по-важно - Декър ще проверят магазина. Че той ще отиде там и ще се опита да научи нещо повече. А това означаваше...
Можеше и да греши. Но не смяташе така. Всъщност не се съмняваше, че е прав.
Напусна стаята си и излезе навън в нощта.
55
Наблюдава магазина в продължение на десет минути, застанал от другата страна на улицата. Гледаше как клиентите влизат и излизат, как колите спират и потеглят.
Продължи да наблюдава. Искаше да провери дали някой не наблюдава самия него. Когато установи, че никой не го следи, прекоси забързан улицата и пристъпи към вратата. Надникна през стъклото и видя на касата същата жена, която отново броеше и подреждаше кутии цигари. Не видя други клиенти.
Отвори вратата и звънчето иззвъня. Жената вдигна поглед. Миг по-късно го разпозна.
Трудно можеше да се забрави мъж с неговите габарити и външност.
- Върнахте се - каза тя.
- Върнах се - рече Декър, докато оглеждаше магазина. Пъхна ръка в джоба, където бе прибрал пистолета.
- Дължа ви ресто от миналия път - каза жената. - Кафето, сладкишът и вестникът не правят пет долара.
- Задръжте рестото. Работите много. И сутрин, и вечер.
- Вярно, работя много, и то на смени. Днес съм нощна.
- Как е бизнесът?
- Нощем няма много клиенти. Но сутрин има доста, когато хората отиват на работа. Кафе, цигари, закуски... цели стекове „Ред Бул“.
- Когато дойдох за пръв път тук, имаше един човек. Май се казваше Били. На смяна ли е?
Тя поклати глава.
- Не, няма го.
- Не работи вече тук, нали?
- Как разбрахте? - учуди се жената.
- Кога напусна?
- В деня, в който вие се появихте за пръв път. Бях много ядосана, когато не дойде на работа на следващия ден. Имах си достатъчно задачи...
- Пазите ли служебното му досие?
- Да, отзад е.
- Мога ли да го видя?
- Не. Политика на компанията.
- Кажете ми поне фамилното му име.
- Защо?
- Може да се окаже човекът, когото търся.
- Не.
Декър вдигна телефона си.
- Мога да се обадя във ФБР и агентите да дойдат до пет минути. Те ще вземат всички досиета. - Огледа невъзмутимо жената и попита: - Американска гражданка ли сте?
Тя пребледня.
- Не, но имам документи...
- Сигурен съм, че всичко с тях е наред. Надявам се да е така. Защото федералните агенти ще ги проверят. Няколко пъти.