Жената остави бавно кутията цигари, която държеше в ръце, и отбеляза нещо в инвентарния списък. Личеше си, че обмисля как да реагира на думите му.
- Може... може работната ми виза да е изтекла неотдавна...
- Много жалко. Правителството се бори да прокара имиграционната си реформа и властите са доста чувствителни по този въпрос. Сигурен съм, че ще проявите разбиране.
- Ами ако ви позволя да видите досието на Били?
Декър свали телефона.
- Това може да промени нещата.
Жената отиде в офиса отзад и минута по-късно се върна с една папка.
- Можете да го задържите. Направих ви копие.
Декър отиде до вратата, заключи я и обърна табелката, така че отвън да се вижда ЗАТВОРЕНО.
- Какво правите? - извика жената.
Декър отново извади телефона си.
- ФБР ще пристигне след пет минути. Опасявам се, че магазинът няма да работи за известно време.
- Но нали ви дадох досието?
- За което съм ви благодарен. Но едното няма нищо общо с другото.
- Какво ще прави ФБР тук?
- Ще търси следи от Били. Не се притеснявайте. Няма да се интересуват от работната ви виза.
- Но защо Били е толкова важен? Той просто мие подовете!
- Важен е най-вече защото не е Били. Истинското му име е Белинда.
* * *
Няколко часа по-късно агент Богарт излезе от магазина и се присъедини към Декър, който стоеше на паркинга и пиеше кафе под прехвърчащия сняг.
- Открихме един отпечатък, който можем да използваме - обяви Богарт. - Върху кофата за вода в склада. В момента го проверяваме, но още нямаме резултат. Може да е на Уайът, а може да е на някой друг, който също е използвал кофата. Дори да е неин, едва ли фигурира в нашата база данни. А може и вече да не се казва Белинда, а Били.
- Според доктор Маршъл тя е била изнасилена в Юта. Полицията би трябвало да разполага с досие по случая.
- Така си мислиш. Проверихме в полицейското управление в градчето, където е израснала. Няма никакъв документ, който да подсказва, че Белинда Уайът е станала жертва на изнасилване.
Декър остана смаян.
- Невъзможно! След групово изнасилване и побой?! Това е променило мозъка й, била е изпратена в института. Чу доктор Маршъл - каза, че е разговарял с онзи лекар от Юта. Тя наистина е била изнасилена и пребита!
- Възможно е. Но е възможно и друго - да не е подала оплакване в полицията.
- Защо да не подаде?
- Заради положението, в което се е намирала. Живеела е в малък град, където всички се познават. Може да е решила да не разгласява случая.
- А може и родителите й да са взели това решение вместо нея - отвърна Декър.
- Това е още по-вероятно - призна агентът.
Декър допи кафето си и захвърли чашата в кофата за боклук.
- Белинда беше слаба и доста висока за жена, около метър и осемдесет. Били имаше същия ръст, но изглеждаше малко по-едър, може би шейсет и пет-седемдесет килограма.
- И беше мъж?
- Така мисля, макар да имаше андрогинна външност. Същото се отнасяше и за Белинда в института. Дадох описанието му на художника ви. Той вече завършва рисунката.
- Когато приключи, ще я разпратим на всички.
- Предлагам за момента да се ограничим с полицията и ФБР. Не я разпращайте до медиите. Разберат ли, че сме стигнали толкова далече, двамата ще потънат вдън земя.
Богарт не изглеждаше убеден, но каза:
- Добре, така ще направим. Засега. - Пъхна ръце в джобовете си и заби поглед в асфалта. - Свързахме се с компанията за поддръжка на басейни, която семейство Уайът е използвало в Колорадо. Идвали са да зазимят басейна преди два месеца, но не са видели никога. Парите си получавали по банков път. Всъщност семейство Уайът е плащало по този начин всичките си сметки. Не им се е налагало да общуват с никого. Така че тази следа ни отведе до задънена улица.
- А Леополд?
Богарт въздъхна дълбоко.
- Да, Леополд. Щях да стигна и до него. Тук отбелязахме известен успех.
- Истинското му име?
- Можеш да се изненадаш, но той наистина се казва Себастиан Леополд. Беше прав. Австриец е.
- Нещо за миналото му?
- Очакваме подробности. Но доколкото знаем, съпругата му и дъщеря му са били убити, а престъплението не е било разкрито.
- Кога е дошъл тук?
- Трудно ни е да преценим. Убийствата са извършени преди осем години. Следователно по някое време след това. Съмнявам се, че пребивава легално в страната. От друга страна обаче, към европейците не сме толкова взискателни, както към останалите имигранти.
- Ако е тук от едва няколко години, много бързо се е отървал от акцента. Допусна само една грешка по време на целия ни разговор. Мога ли да погледна с какво разполагате?