- Ще го уредя. Къде да те открием?
- В библиотеката в „Мансфийлд“.
- Да те закарам до там?
- Първо трябва да се отбия на едно място.
- Къде?
- Да взема партньорката си.
- Партньорката си? Нямаш предвид Ланкастър, нали? Не мисля, че е в състояние да работи след ужаса, който преживя.
- Мери ще се справи.
- Откъде си толкова сигурен?
- Защото я познавам. Тя е по-силна от нас двамата, взети заедно.
56
Ланкастър и Джеймисън седяха срещу Декър в училищната библиотека. Очакваха да получат досието на Леополд. Декър бе разказал на Ланкастър всичко, което бе научил до момента.
- Богарт смята, че Белинда не е подала оплакване в полицията - заяви той. - Предполага, че родителите й са я посъветвали да не го прави.
- Ама че отрепки! - възкликна вбесена Ланкастър.
- В резултат на травмата се е сдобила с абсолютна памет. Би трябвало да помни нападателите си.
- Ако изобщо ги е познавала - отбеляза Джеймисън.
- Става въпрос за малко градче в Юта - каза Декър. - Там вероятно всички се познават.
- Изобщо ли не разговаряше на тази тема с останалите в института? - попита Ланкастър.
- Не, никога нищо не е споменавала. По време на груповите сеанси не е говорила за случилото се. Нямах представа какво е преживяла, докато доктор Маршъл не ми каза. И най-вероятно е била изнасилена, защото нападателите й са знаели за нейната интерсексуалност - добави Декър.
Ланкастър поклати глава.
- Никога не бяха чувала този термин, докато не го спомена. Не мога да си представя що за живот водят тези хора. Според Маршъл имала един тестис и един яйчник?
- Да.
- В такъв случай в училище е преживяла същински кошмар. Ами ако в съблекалнята преди часа по физическо някое момиче е забелязало нещо необичайно? Тръгнала е приказка и всички са разбрали. Било е ужасно.
Декър четеше документа пред себе си. Бе открил един факт, който не се връзваше с останалите.
Ланкастър добре познаваше това изражение.
- Какво има?
Той я погледна и обясни:
- Доктор Маршъл спомена, че адресът в досието на Белинда е отпреди петнайсет години. Тя обаче беше в института преди двайсет години.
- Възможно е да е поддържал контакт със семейството й поради някаква причина. Съмнявам се, че Белинда е останала там цели пет години. Явно адресът е по-скорошен.
- Но Маршъл каза още нещо. Родителите й никога не са я посещавали в института. Защо му е изобщо да добавя актуален адрес? Да не би да са им писали?
Извади телефона си и позвъни в института. Доктор Маршъл бе в среща, но се обади пет минути по-късно.
- Да, Еймъс, прав си - каза той. - Семейство Уайът се преместиха на друго място, но поддържахме връзка в продължение на седем години. Изпратиха ми новия си адрес, за да мога да им пиша от време на време.
- Не го споменахте при нашия разговор.
- Знам. Съжалявам. Но се отнасям изключително конфиденциално към личните данни на пациентите. Опитах се да ви помогна, доколкото е възможно в рамките на професионалната етика.
- Казахте, че родителите й никога не са я посещавали в института. Предположих, че това означава, че не са се интересували от нея. Споменахте освен това, че ги причислявате в графата на невежите, що се отнася до състоянието на Белинда.
- Точно така.
- Как стигнахте до този извод? Как изобщо Белинда е попаднала в института, след като родителите й не са се интересували от нея?
- Не мисля, че идеята е била тяхна.
- А чия?
- Не съм сигурен. Може да е на някой от лекарите, които са я преглеждали, след като е настъпила промяна в когнитивното й състояние, и той да е предложил да постъпи при нас. Още преди двайсет години се радвахме на отлична репутация - заяви той с гордост. - И разполагахме с достатъчно финансиране, за да посрещнем всичките й разходи.
- Добре, но след като родителите й не са имали нищо общо с изпращането й в института, защо ще искат да си кореспондират с вас?
Декър смяташе, че знае отговора, но предпочиташе да го чуе от устата на Маршъл.
- Защото бяха уплашени, Еймъс. Страхуваха се от Белинда. Така поне ми казаха. Когато се върнала у дома в Юта, била съвсем друг човек. Променена до неузнаваемост, и то в лоша посока. Усилията, които положихме в института, явно не са й помогнали. Не след дълго напуснала дома си. От време на време изпращала съобщения на родителите си. Доста плашещи съобщения. Затова се страхуваха от нея.
- Страхували са се да не ги нарани?
- Не бих искал да спекулирам по този въпрос.
-Тогава направете логично предположение, като изходите от професионалния си опит.