Чу Маршъл да въздиша тежко.
- Добре. Мисля, че бяха ужасени, че ще ги убие.
Били са абсолютно прави.
- Можете ли да ми дадете стария им адрес? Онзи в Юта? Имате ли го?
След малко Маршъл му го продиктува. Декър му благодари и затвори.
Седна пред лаптопа и потърси сателитно изображение на мястото. Завъртя екрана, така че Ланкастър и Джеймисън да го виждат.
- Окей, обикновена къща в обикновен квартал - отбеляза Ланкастър. - Като моята. Работата е там, че новият дом на семейство Уайът е пет пъти по-голям от предишния, с басейн и отделен гараж за четири коли, пълен с луксозни автомобили.
Ланкастър сбърчи вежди.
- Какво са работили тези хора?
- Според информацията, която Богарт откри, Лейн е бил помощник-управител в местния клон на щатската автомобилна администрация, а госпожа Уайът е била сервитьорка в ресторант.
- Определено не са получавали кой знае какви заплати - отбеляза Джеймисън. - Как тогава са могли да си позволят подобна къща?
- Ако проследим парите, ще открием отговора. - Декър отново взе телефона. Зададе този въпрос на Богарт. Когато приключи разговора, погледна Ланкастър и каза: - Ще провери и ще ни се обади.
- Докъде сме стигнали, Еймъс? - попита Ланкастър.
- Мисля, че се приближаваме до откриването на мотива зад убийствата, Мери. И когато го направим, всичко ще намери своето обяснение.
- Добре. Защото онова, което знаем до момента, ми изглежда толкова нелогично. Абсолютно нелогично.
- Не, то има своята логика, особено за Уайът и Леополд. Няма логика за нас, защото не разполагаме с достатъчно информация.
- Мразя този свят - възкликна унило Ланкастър.
- Аз не мразя целия свят - отвърна Декър. - Мразя само част от хората, които за мое най-голямо съжаление живеят в него.
57
По-късно тримата се разходиха до близкия ресторант и отнесоха вечерята си в библиотеката. Когато Декър се нахрани, остави Ланкастър и Джеймисън сами и отиде в училищния стол. От там слезе в тунела, като осветяваше пътя си с фенерче.
Криминолозите бяха оглеждали безброй пъти и подземния проход, и територията на военната база, но не бяха открили абсолютно нищо. Армията им бе предоставила известна информация за базата и тунела, но тя не бе хвърлила нова светлина върху случая.
Декър излезе от другата страна и навлезе в изоставената военна база. Седна на един стар варел за гориво и насочи мислите си към миналото.
Белинда Уайът бе изнасилена, пребита и захвърлена на произвола на съдбата. Мотивът? Нападателите й най-вероятно бяха разбрали за нейната интерсексуалност. Травмата бе променила мозъка й и я бе превърнала в аналог на Декър.
Дали си спомня изнасилването и побоя? Или ги е забравила, както аз забравих онзи удар? Ами ако не може да забрави нещата, които иска да забрави?
Обстоятелство, че усеща някаква свързаност с човека, отговорен за смъртта на толкова много невинни, никак не му допадаше, но не можеше да преодолее това чувство. Бяха свързани чрез необичайните си способности. Чрез травмите, в резултат на които пътищата им се бяха пресекли в труден момент от живота им.
Декър и Белинда бяха заедно в института. Нещо, което той бе изрекъл или направил, бе предизвикало гнева й и го бе превърнало в мишена. В даден момент Белинда се бе превърнала в Били. Били се бе запознал със Себастиан Леополд, австриец, чието семейство бе убито и никой не бе наказан за престъплението. Къде обаче се бяха пресекли техните пътища? За двайсет години можеха да се случат прекалено много неща. Преди или след като се бе превърнала в Били? Срещата им ли беше дала началото на убийствата?
И какво, по дяволите, съм направил на Уайът, че да заслужа това отмъщение?
- Така си и мислех... че ще те открия тук.
Декър вдигна поглед и видя Богарт да стои на върха на стъпалата, които излизаха от тунела. В ръката си държеше папка.
- Информация за финансовото положение на Лейн и Ашби Уайът. И за семейството на Себастиан Леополд.
Върнаха се заедно в библиотеката и всички се заеха с изучаването на документите.
Двайсет минути по-късно Ланкастър вдигна един лист и обяви:
- Преди деветнайсет години семейство Уайът са продали къщата си в Юта за четирийсет хиляди долара. След което са си построили нова, на стойност почти два милиона. Парцелът към нея е над осемдесет декара. И какъв е източникът на това богатство?
- Не можахме да го открием - отвърна Богарт.
- Какво ще кажете за компенсация? - попита Декър.
Ланкастър го погледна.
- Компенсация? Искаш да кажеш изнудване?